Всички човеконенавистни режими си приличат

Всички човеконенавистни режими си приличат

Членовете на иранската общност в Торонто присъстват на бдение, 8 януари 2020 г., за да скърбят за жертвите на полета PS752 на Международните авиолинии в Украйна
Членовете на иранската общност в Торонто присъстват на бдение, 8 януари 2020 г., за да скърбят за жертвите на полета PS752 на Международните авиолинии в Украйна

 

Всички човеконенавистни режими си приличат. Една от общите им черти е, че в желанието си да накажат външен враг най-често наказват всъщност собствения си народ. Христоматийният пример е взривяването на язовирната стена на Днепровската хидроелектростанция (ДнипроГЭС) от отстъпващата пред германското настъпление Червена армия през лятото на 1941 г.

 

В съзвучие с повелите на тактиката на изгорената земя, наложена от Сталин през Втората световна война, на 18 август 1941 г. оттеглящите се от Запорожието съветски войски хвърлят във въздуха главния стратегически обект на Съветска Украйна. Използвани са 20 тона амонит, експлозията частично разрушава язовирната стена, унищожава и оборудването в машинната зала. Взривът пробива 165-метров отвор, през който се отприщва 30-метрова вълна. Огромната водна стихия залива остров Хортица и близките градове Никопол и Марганец. За числото на жертвите се спори и до днес, в съвременната литература се говори за загинали между 20 хил. и 100 хил. човека, гражданско население и червеноармейци. Така или иначе, вместо да изпише вежди, съветското командване изважда очи: уж да спрем врага, пък избиваме десетки хиляди от нашите. Да, жертви все пак има и от германска страна, но те са несравнимо по-малко – Вермахтът тогава оценява загубата си в жива сила на 1500 войници.

 

Язовирната стена на Днепровската хидроелектростанция (ДнипроГЭС), взривена през лятото на 1941 г.
Язовирната стена на Днепровската хидроелектростанция (ДнипроГЭС), взривена през 1941 г.

 

В актуалната ескалация на напрежението между САЩ и Иран виждаме нещо подобно

 

Мъстейки на американците за убийството на ген. Касем Солеймани, режимът на аятоласите отмъщава най-вече на себе си. Дотук: повече от 40 стъпкани иранци по време на погребението на генерала плюс още 82-ма сред жертвите в украинския пътнически самолет, свален по „неволна човешка грешка“ от иранската ПВО. (В катастрофата рано сутринта на 8 януари загинаха и 63-ма канадски граждани, повечето от които също с иранско потекло). Казано другояче: дотук нито един убит американец, само нефелни ракетни удари срещу военни бази в Ирак.

 

Малко като във вица за онзи мъж, който искал да си избоде окото – за да се присмиват сетне на тъща му, че имала едноок зет.

 

По същия тертип Москва реши да наложи през август 2014 г. ембарго върху вноса на хранителни продукти от САЩ и ЕС – в отговор на санкциите срещу руски юридически и физически лица заради анексията на украински Крим и руското вмешателство в Източна Украйна. И какъв беше основният резултат от контрасанкциите – наред с кадрите с багери, газещи върху купищата полски ябълки? Освен че в значителна степен изчезнаха от руските магазини, санкционираните продукти съществено поскъпнаха.

 

Сиреч, вместо да накаже лошите европейци, Кремъл стовари удара върху собствените си поданици. Много умно, истинско отмъщение.

 

Малко история

 

На 1 септември 1983 г. съветски изтребител „Су-15“ прихваща и отстрелва „Боинг 747“ на Южнокорейските авиолинии (КАL), изпълняващ полет от Ню Йорк за Сеул. Пътническият самолет се отклонява над 500 км от курса си и навлиза в съветското пространство. Свален е югозападно от остров Сахалин, загиват всичките 269 човека на борда. В първото съобщение на ТАСС от 3 септември се говори само за нарушаване на границата и се споменава, че след напускането на въздушното пространство на СССР машината изчезнала от радарите. Шест дни по-късно, на 9 септември началникът на генщаба на въоръжените сили на СССР маршал Николай Огарков обявява на пресконференция, че става дума за умишлено нарушаване на въздушното пространство, добре планирана разузнавателна операция, циято цел била да се проучи съветската система за ПВО в региона. Следва вълна от възмущение в Южна Корея и САЩ, американският президент Роналд Рейгън нарича инцидента „престъпление срещу човечеството“, в Сеул се провеждат масови протести, на които горят съветски знамена. По-късно високопоставени американски служители обясняват на японски представители, че руснаците са свалили корейския „Боинг“ погрешка, тъй като го сметнали за разузнавателен самолет на САЩ.

 

През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на въздушния трафик над северните райони на Тихия океан. Установена е и директна линия между диспечерските служби на трите страни.

 

През декември 1990 г. Горбачов приема южнокорейския президент Ро Де У в Москва и поднася официални извинения за катастрофата на полет КЕ007. През май и юни 1991 г. в официоза „Известия“ се появяват и първите детайлни описания на обстоятелствата около трагичния инцидент.

 

Ала и до днес се вихрят всевъзможни спекулации и алтернативни версии за случилото се в онзи 1 септември. Най-упоритата теория провижда мащабна американска операция в небето над източните граници на СССР; японски конспиролози пък вярват, че американските спецслужби нарочно отклонили корейския самолет толкова навътре в съветското небе, за да извадят наяве засекретените и дотогава „мълчаливи“ елементи на съветската противовъздушна защита. Един французин на име Мишел Брюн дори твърди, че в този ден съветската ПВО е свалила най-малко 9 самолета-нарушили.

 

Подобни хипотези и слухове по правило са доста жизнеспособни, могат да оцеляват десетилетия. Спомнете си вакханалията от конспиративни теории, настъпила след падането на малайзийския „Боинг 777“ (полет MH17) над Източна Украйна на 17 юли 2014 г. То не бяха твърдения, че самолетът е превозвал трупове; че всъщност бил изчезналият през март с. г. „Боинг 777“ над Южния Индийски океан (полет MH370); че американците го свалили, защото на борда пътували световни учени в борбата срещу СПИН (отиващи на конференция в Мелбърн); че украинците го взели на прицел, защото го помислили за самолета на руския президент Путин (връщащ се от Варшава)… Имаше даже един комичен испански диспечер „Карлос“, който уж работил на киевското летище „Бориспил“ и от профил в „Туитър“ съобщаваше как украински изстребители преследвали машината на Малайзийските авиолинии. Същият „Карлос“, който няколко години по-късно се оказа испански мошеник, съден в родината си и арестуван в Румъния за измами, който призна, че руснаци са му платили 48 хил. долара за фейк съобщенията.

 

Историята помни още няколко случая от 80-те години на миналия век, придобили широка известност

 

Най-популярните са атентатът над Локърби на 21 декември 1988 г. (полет 103 на „Пан Ам“, 259 жертви от самолета плюс 11 на земята) и падането на френския самолет над Сахара на 19 септември 1989 г. (полет 772 на UTA, 170 жертви). Двете катастрофи бяха записани на сметката на либийския диктатор Муамар Кадафи и макар че той никога не призна директно вина, се съгласи да плати обезщетения. За всеки загинал при Локърби Трипопи даде по 10 млн. долара (общо 2,7 млрд. долара); в Шотландия бяха съдени двама либийци, единият от тях – Ал Меграхи беше признат за виновен и лежа няколко години в затвор, преди да бъде освободен и върнат в родината си през август 2009 г. заради тежкото му здравословно състояние (терминален стадий на рак). За френския самолет през 1999 г. във Франция бяха задочно осъдени на доживотен затвор шестима либийци; след дълги преговори Триполи се съгласи да плати по 1 млн. долара за всяка от жертвите.

 

Но всичко това нямаше да бъде възможно без силния международен натиск над режима на своенравния полковник-бедуин (и той вече покойник – убит като куче в родния си град Сирт по време на либийската гражданска война на 20 октомври 2011 г.). Обезщетенията и по двата случая бяха част от по-мащабна игра, включваща премахването на американските санкции срещу Либия (подкрепяща и финансираща международния тероризъм през Студената война), както и триумфалното завръщане на Кадафи на международния подиум. Кадафи отново разпъна шатрите си из европейските столици, а международните корпорации пак завъртяха тлъст бизнес с богатата на нефт и газ Велика социалистическа либийско-арабска народна джамахирия. Развързването на либийската кесия дойде и след продължителни преговори с участието на различни посредници и представители от трети страни, с активната роля на благотворителния фонд, носещ името на полковника (през който се извършваха плащанията). В комплекса от въпроси се включиха и компенсациите за жертвите от атентата в западноберлинската дискотека „Ла Бел“ през 1986 г., както и за убитите либийци при американските бомбардировки на Триполи и Бенгази през същата година.

 

Още нещо съществено от оная епоха. На 3 юли 1988 г. над Персийския залив пада „Ербъс А300“ на Иранските авиолинии, превозващ 290 човека (полет 655). Самолетът е ударен от ракета „земя-въздух“, изстреляна от американския ракетен крайцер „Вансен“ (USS Vincennes). Загиват всичките пътници на борда. Иран нарича случилото се „варварски акт“, а и до днес твърди, че ракетният обстрел е бил съвсем предумишлен. Тогавашният американски вицепрезидент Джордж Буш защитава действията на командването на „Вансен“, като се аргументира, че това е инцидент в ситуация на война – в каквато на практика се намират Вашингтон и Техеран. По-късно президентът Рейгън изразява съжаление и демонстрира готовност за компенсации. През 1989 г. Иран подава в Международния съд на ООН жалба срещу САЩ, следват дълги процедури и през февруари 1996 г. американците се съгласяват да платят на иранците общо 131,8 млн. долара.

 

В по-ново време със зенитна ракета беше съборен и руски пътнически самолет. На 4 октомври 2001 г. в Черно море падна „Ту-154“ на руската авиокомпания „Сибир“, изпълняващ полет от Тел Авив за Новосибирск с 78 души на борда. Разследването установи, че машината е ударена от ракета от зенитно-ракетен комплекс „С-200В“, изстреляна по време на руско-украински военни учения на Кримския полуостров. Украинският президент Леонид Кучма призна отговорността на страната си и уволни министъра на отбраната Александър Кузмук. Сетне бяха уволнени още трима украински генерали, както и няколко други висши офицери. През 2003 г. Украйна подписа с Русия и Израел междуправителствено споразумение за обезщетяване на близките на загиналите. Киев плати по 200 хил. долара за всеки пътник.
И все пак няма място за пряка аналогия с масово коментираното вече седма година сваляне на „Боинг 777“ с 298 души на 17 юли 2014 г. в Източна Украйна. Още по-малко пък за прекомерни надежди. Фактът, че сега властта в Техеран призна толкова бързо – само три дни по-късно – вината за катастрофата на PS752 на „Мижнародни Авиалинии Украини“, не бива да подхранва илюзии за подобно развитие и в случая с малайзийския самолет.

 

А дали иранското правителство щеше да поеме отговорност, ако украинският боинг не беше пълен предимно с иранци? Ако повечето пасажери бяха чужденци? Едва ли. (Това е цинична калкулация, разбира се, „нашите жертви са по-скъпи от вашите“, мъртъв сънародник не струва колкото мъртъв чуждоземец, но в ситуации като тази всички го/я правят.)

 

 

Кадафи беше принуден да плати компенсации за Локърби и френския самолет в Сахара заради строгите санкции и непреклонната воля на западния свят. Тогава Западът изглеждаше като че ли единен – и Вашингтон, и Лондон, и Париж имаха търпението и издръжливостта да доведат разследванията докрай и да представят сметката на виновника. Да, спазариха завръщането на Триполи на международната сцена, приеха пак прегръдката с капризно-маниакалния полковник, но като цяло остана усещане за въздадена справедливост.

 

С Кремъл нещата стоят другояче

 

Путин до безкрай ще отрича руска съпричастност към фаталната ракета „Бук“, ако ще и десетки разследващи платформи ката ден да вадят все по-неоспорими доказателства за обратното. Днес на своя страна той има безграничния арсенал на „хибридната война“ – все по-перфидните инструменти за манипулиране на общественото мнение, за размазване на истината в добрите традиции на Оруел (истината е непостижима, всичко е еднакво възможно – и невъзможно, истината е просто една хипотеза от всички останали). И ще продължи умело да ги прилага, засипвайки и без това обърканите и наплашени европейци с камари възможно-невъзможности. Всекидневно и методично, до пълното размиване на понятията и възприятията.

 

От Драгомир Иванов

 

 


*  Публикуванo на фейсбук страницата на автора

Оставете коментар

Още
Кибернетичната атака по повод пандемията

Кибернетичната атака по повод пандемията

Философията на съвременната кибернетична война е паралелно направление, развиващо се успоредно с класическата военна философия . Поради своята специфика, съвременната…
Светът след коронавируса

Светът след коронавируса

  * Огнян Минчев   Две безспорни тези. За да съхраним свободата, контролът върху живота ни трябва да остане в…
Социализмът не е прогресивен

Социализмът не е прогресивен

Надпреварата за Белия дом навлезе в критична фаза, което прави особено важно избирателите да разберат основните идеологически послания на кандидатите.…