Владимир Путин публично определи полският външен министър Йозеф Липски от времето преди нападението на Германия над Полша в ранните часове на 1.9.1939 г. от страна на Хитлерова Германия като “антисемитская сволочь”. По асоциация Полша очевидно е също антисемитска свиня колективно и си е заслужила праведното нападение от страна на Йосиф Сталин на 17.9.1939. С което започва фактически Втората Световна Война.
Йосиф е семитско или по-точно еврейско име, още от Йосиф и неговите братя, през Йосиф съпругът на Мария, майката на Исус Христос, та до днешно време. Древно име, свързано с Господ. Означава нещо като “Господ ще прибави”. От друга страна княз Владимир, едноименник на другия Владимир-Улянов, наречен още и Ленин, е славянско име, означаващо владетел на света. Викингите създали първоначалната Киевска Русь, на която впрочем са дали не само държавните основи, но и скандинавското име Русланд, започнали да превеждат своите трудно произносими имена от Ингмар на Игор и от Хелга на Олга, а на своите първи владетели дали славянски названия като Владимир и Святослав. Сигурно за по голяма убедителност всред народните маси. Един вид, слава, владеене на света и разбираеми за народните маси имена. В последното столетие владетелите,
тръгнали да завладяват света с война и революции
се наричат Владимир Ленин и Йосиф Сталин. А в последно време имаме и Вова, тоест отново Владимир, но този път Путин, който желае да овладее света, да добие имперска сила чрез оръжие и да прибави и своят дял към славата на споминалият се Йосиф. Но не на библейския Йосиф, а на сатрапът Сталин, който в сговор с Хитлер нападна и си подели с него Полша. Вова живее в пищен имперски дворец и носи обувки с висок ток, за да изглежда по-внушителен и опасен, но това не е нужно, защото нито Сталин, нито Ленин са били по-високи от него, а се оказаха най-опасните и кръвожадни хора, които някога са управлявали Русия. Кръвожаден сатрап може да бъде и малкия човек. Владимир Путин уважава Сталин, има сантимент към неговата личност на суров и безмилостен вожд, който е победил в битка вероломният си приятел Хитлер. В това има все пак и лека биографична нишка. Дядото на Путин, ЕнКаВеДешник, както и самият внук, е бил готвач в Кремъл и вероятно е готвил каша за своя суров и безмилостен владетел. Вова възхвалява качествата му на велик военноначалник и тихо се радва на нововъзникващите паметници в негова чест навсякъде из Русия. При всеки опит да се напомни, че човекът с еврейското име Йосиф и презиме Сталин е виновен за началото на войната, че е нападнал безславно Финландия преди да нападне и да окупира източната част на Полша, че е окупирал Прибалтика, че до последния ден преди 22.6.1941 г. е снабдявал Хитлер с гориво, метали и суровини, че първата му работа в окупираната територия е била да избие с изстрели в тила цвета на полската нация в Катинската гора и да изпрати в Сибир милиони балтийци и поляци.
Владимир вдига заклеймяващ пръст и казва: „Лъжете!
Съветският народ даде 20 милиона жертви в борбата срещу фашистите, нападнали нашата Родина!” Аргументът с двайсете милиона никога не отговаря на въпроса защо чудовищната армия на Сталин е била дислоцирана на границата и е била подготвена за нападателна война и нахлуване, а не за отбрана, нито на въпроса за абсолютно безмилостният начин на воюване спрямо собствените си войници, отиващи на битка със заградителни отряди от СМЕРШ зад гърба си и двеста грама водка, осигуряващи храбростта им. Милиони са загубили живота си благодарение на бездарното военно командване, други са взети в плен и впоследствие изгнили в Гулаг, ако са успели да оживеят в концлагера на Хитлер. И тази война никога нямаше да бъде спечелена от великият генералисимус, ако не беше помощта на Америка и на съюзниците. Но да се замислим над изсъсканият с такава злоба израз “антисемитска сволочь” отнасящ се до полския външен министър, с когото Хитлер обсъждал депортирането на полските евреи в Африка. Полският министър одобрил възторжено този план, което определено не е възможно да се оправдае, дори да се изкопаят някакви оправдателни конюнктурни обстоятелства, които да са били свързани с неговите думи. Но не Полша е инициатор на “Окончателното решение” на Еврейския Въпрос и в крайна сметка тя плаща тройно: с нападението на германците над нейната територия, с окупацията на Източна Полша и избиването при Катин, впоследствие с жертвите от Варшавското въстание и с 45 години комунистическо господство под издевателското наименование Варшавски Договор.
“Антисемитската” Полша плати твърде висока цена за войната разпалена между идеологическите братя – национал-социалистите и интернационал-социалистите.
Но каква беше семитската съдба в Съветите, тази територия на “свободата и равенството”. Още от погромите в началото на 20 век, съдбата на еврейското население в Руската Империя е низ от страдания, преследвaния и грабежи. Множество от евреи напускат своите штетели и отиват в Америка, където макар и неохотно, но все пак биват приети, за да обогатят неимоверно нейната наука, култура, финанси и бизнес. Останалите в пределите на Империята биват завъртяни във въртопа на болшевишката гражданска война, някои се присъединяват към тях поради омраза към царското самодържавие и с надеждата, че ще получат свободи, други се надяват на успешна кариера в новия държавен строй, а трети, в началните години след войната създават авангард в изкуствата, в живописта, в поезията, във филмите и театъра. Плеяда от тях стават авангард на съвременното модерно изкуство: от Шагал до Малевич и от Айзенщайн до Манделщам и Исак Бабел. Талантливи евреи постигат сериозни успехи в точните науки, медицината и физиката. Способни организатори от еврейски произход стават фактор в различни сфери на живота и стопанството, заемат високи постове в държавата и в политическата йерархия. За съжаление, те съставляват значителна част и от репресивната машина на военният комунизъм, ЧК и войната на Йосиф Сталин срещу собственият му народ с цел създаване на новия “съветски човек”. Независимо от общо взето “прогресивната” нагласа на еврейското население към съветската власт, която привидно им дава възможности за напредък и развитие,
старият руски антисемитизъм изобщо не е изчезнал,
а само леко е задремал под повърхността. През 1934 г. се създава Еврейската Автономна Област в района на Биробиджан. Той се намира на 8,500 км от Москва в блатистите и населени от хапещи насекоми земи край река Амур. Средната зимна температура там е около минус 22-24С, а официалният език е Идиш, език сроден донякъде с немския и придобит от евреите по пътя им из Северна Европа до Руската Империя през вековете. Тоест, преселването предложено от Йосиф Сталин е не в Африка, като предлага Хитлер, а на Китайската граница. Това се случва малко след като Адолф взема властта в Германия чрез редовни избори, докато в СССР властта се взима чрез арестуване на политическия “враг” и неговото изобличаване в публични показни процеси, завършващи с разстрел.
Политическият враг на Йосиф по това време е Троцкизма, а Троцки е псевдоним на Леон Бронштейн, ерудиран глобалистки евреин, привърженик на Перманентната Световна Революция, избягал в Мексико. Кампанията срещу Троцкизма пламва като унищожителен пожар и обхваща всички слоеве на населението, но особено силно удря по “космополитизма”, “полските шпиони” и въобще “вредителите и саботьорите”, но това е евфемизъм за чистка на евреите от всички ръководни постове и заместването им от нововъзпитаните “прости, чистосърдечни, съветски хора”. Издевателствата, мъченията при разпитите в НКВД, масовите разстрели и поголовните арести, които са практика при предишният му шеф евреинът Генрих Ягода, след неговият арест и екзекуция, стават епидемични в мащаба на цялата страна и обхващат милиони напълно невинни хора под ръководството на “кървавото джудже” Николай Ежов, с третокласно образование и предимството, че е бил склонен към “мъжеложство” и е пеел много хубаво с висок тенор руски песни. Истински етнически руснак, без капка космополитност. Естествено, той също е разстрелян, след като унищожил безчет граждани на Великата страна по директиви на самият Йосиф. През 1940 г. Адолф Хитлер, в опит да намери решение на своя “семитски” проблем предлага на своя партиен “геносе”-другар и съюзник в нападението срещу Полша да приеме 2.5 милиона евреи от Полша, Литва и Германия и да ги засели във вече обособената Автономна Еврейска Област Биробиджан. Сталин отказва. Човекът, на когото в Кремъл служи като готвач дядото на Владимир Путин, не желае да спаси евреите, за които той има други планове, но ги отлага за по-късно. За “окончателното решение” на съветския еврейски въпрос, той изчаква края на войната и се заема сериозно с него след 1950 г. Началото му се ознаменува с показните процеси срещу “лекарите-вредители”, предимно от еврейски произход, с перспективата за мащабна саморазправа с цялата еврейска общност в СССР. Толкова по въпроса за това кой е “антисемитска свиня”.
Едно поне е ясно:
По времето на т.нар. Детант и преговорите между Джими Картър и Леонид Брежнев, не толкова уважаваният предшественик на самия Вова и съветската власт разрешиха на евреите населяващи Великата страна, която вече почти бе построила комунизма, да се изселят легално в Израел и оттам из целият прогнил капиталистически Запад. Лиши ги от радостта да се радват на построеното от истинските съветски хора. Преселниците обогатиха науката и университетите на Израел, образуваха цели анклави и квартали като Брайтън Бийч в Ню Йорк, а някои от тях изобретиха Гугъл, който струва един трилион долара. А Биробиджан и до днес продължава да е Еврейска Автономна Област.
