Путин и Полша

Владимир Путин публично определи полският външен министър Йозеф Липски от времето преди нападението на Германия над Полша в ранните часове на 1.9.1939 г. от страна на Хитлерова Германия като “антисемитская сволочь”. По асоциация Полша очевидно е също антисемитска свиня колективно и си е заслужила праведното нападение от страна на Йосиф Сталин на 17.9.1939. С което започва фактически Втората Световна Война.

 

Йосиф е семитско или по-точно еврейско име, още от Йосиф и неговите братя, през Йосиф съпругът на Мария, майката на Исус Христос, та до днешно време. Древно име, свързано с Господ. Означава нещо като “Господ ще прибави”. От друга страна княз Владимир, едноименник на другия Владимир-Улянов, наречен още и Ленин, е славянско име, означаващо владетел на света. Викингите създали първоначалната Киевска Русь, на която впрочем са дали не само държавните основи, но и скандинавското име Русланд, започнали да превеждат своите трудно произносими имена от Ингмар на Игор и от Хелга на Олга, а на своите първи владетели дали славянски названия като Владимир и Святослав. Сигурно за по голяма убедителност всред народните маси. Един вид, слава, владеене на света и разбираеми за народните маси имена. В последното столетие владетелите,

 

тръгнали да завладяват света с война и революции

 

се наричат Владимир Ленин и Йосиф Сталин. А в последно време имаме и Вова, тоест отново Владимир, но този път Путин, който желае да овладее света, да добие имперска сила чрез оръжие и да прибави и своят дял към славата на споминалият се Йосиф. Но не на библейския Йосиф, а на сатрапът Сталин, който в сговор с Хитлер нападна и си подели с него Полша. Вова живее в пищен имперски дворец и носи обувки с висок ток, за да изглежда по-внушителен и опасен, но това не е нужно, защото нито Сталин, нито Ленин са били по-високи от него, а се оказаха най-опасните и кръвожадни хора, които някога са управлявали Русия. Кръвожаден сатрап може да бъде и малкия човек. Владимир Путин уважава Сталин, има сантимент към неговата личност на суров и безмилостен вожд, който е победил в битка вероломният си приятел Хитлер. В това има все пак и лека биографична нишка. Дядото на Путин, ЕнКаВеДешник, както и самият внук, е бил готвач в Кремъл и вероятно е готвил каша за своя суров и безмилостен владетел. Вова възхвалява качествата му на велик военноначалник и тихо се радва на нововъзникващите паметници в негова чест навсякъде из Русия. При всеки опит да се напомни, че човекът с еврейското име Йосиф и презиме Сталин е виновен за началото на войната, че е нападнал безславно Финландия преди да нападне и да окупира източната част на Полша, че е окупирал Прибалтика, че до последния ден преди 22.6.1941 г. е снабдявал Хитлер с гориво, метали и суровини, че първата му работа в окупираната територия е била да избие с изстрели в тила цвета на полската нация в Катинската гора и да изпрати в Сибир милиони балтийци и поляци.

 

Владимир вдига заклеймяващ пръст и казва: „Лъжете!

 

Съветският народ даде 20 милиона жертви в борбата срещу фашистите, нападнали нашата Родина!” Аргументът с двайсете милиона никога не отговаря на въпроса защо чудовищната армия на Сталин е била дислоцирана на границата и е била подготвена за нападателна война и нахлуване, а не за отбрана, нито на въпроса за абсолютно безмилостният начин на воюване спрямо собствените си войници, отиващи на битка със заградителни отряди от СМЕРШ зад гърба си и двеста грама водка, осигуряващи храбростта им. Милиони са загубили живота си благодарение на бездарното военно командване, други са взети в плен и впоследствие изгнили в Гулаг, ако са успели да оживеят в концлагера на Хитлер. И тази война никога нямаше да бъде спечелена от великият генералисимус, ако не беше помощта на Америка и на съюзниците. Но да се замислим над изсъсканият с такава злоба израз “антисемитска сволочь” отнасящ се до полския външен министър, с когото Хитлер обсъждал депортирането на полските евреи в Африка. Полският министър одобрил възторжено този план, което определено не е възможно да се оправдае, дори да се изкопаят някакви оправдателни конюнктурни обстоятелства, които да са били свързани с неговите думи. Но не Полша е инициатор на “Окончателното решение” на Еврейския Въпрос и в крайна сметка тя плаща тройно: с нападението на германците над нейната територия, с окупацията на Източна Полша и избиването при Катин, впоследствие с жертвите от Варшавското въстание и с 45 години комунистическо господство под издевателското наименование Варшавски Договор.

 

“Антисемитската” Полша плати твърде висока цена за войната разпалена между идеологическите братя – национал-социалистите и интернационал-социалистите.
Но каква беше семитската съдба в Съветите, тази територия на “свободата и равенството”. Още от погромите в началото на 20 век, съдбата на еврейското население в Руската Империя е низ от страдания, преследвaния и грабежи. Множество от евреи напускат своите штетели и отиват в Америка, където макар и неохотно, но все пак биват приети, за да обогатят неимоверно нейната наука, култура, финанси и бизнес. Останалите в пределите на Империята биват завъртяни във въртопа на болшевишката гражданска война, някои се присъединяват към тях поради омраза към царското самодържавие и с надеждата, че ще получат свободи, други се надяват на успешна кариера в новия държавен строй, а трети, в началните години след войната създават авангард в изкуствата, в живописта, в поезията, във филмите и театъра. Плеяда от тях стават авангард на съвременното модерно изкуство: от Шагал до Малевич и от Айзенщайн до Манделщам и Исак Бабел. Талантливи евреи постигат сериозни успехи в точните науки, медицината и физиката. Способни организатори от еврейски произход стават фактор в различни сфери на живота и стопанството, заемат високи постове в държавата и в политическата йерархия. За съжаление, те съставляват значителна част и от репресивната машина на военният комунизъм, ЧК и войната на Йосиф Сталин срещу собственият му народ с цел създаване на новия “съветски човек”. Независимо от общо взето “прогресивната” нагласа на еврейското население към съветската власт, която привидно им дава възможности за напредък и развитие,

 

старият руски антисемитизъм изобщо не е изчезнал,

 

а само леко е задремал под повърхността. През 1934 г. се създава Еврейската Автономна Област в района на Биробиджан. Той се намира на 8,500 км от Москва в блатистите и населени от хапещи насекоми земи край река Амур. Средната зимна температура там е около минус 22-24С, а официалният език е Идиш, език сроден донякъде с немския и придобит от евреите по пътя им из Северна Европа до Руската Империя през вековете. Тоест, преселването предложено от Йосиф Сталин е не в Африка, като предлага Хитлер, а на Китайската граница. Това се случва малко след като Адолф взема властта в Германия чрез редовни избори, докато в СССР властта се взима чрез арестуване на политическия “враг” и неговото изобличаване в публични показни процеси, завършващи с разстрел.

 

Политическият враг на Йосиф по това време е Троцкизма, а Троцки е псевдоним на Леон Бронштейн, ерудиран глобалистки евреин, привърженик на Перманентната Световна Революция, избягал в Мексико. Кампанията срещу Троцкизма пламва като унищожителен пожар и обхваща всички слоеве на населението, но особено силно удря по “космополитизма”, “полските шпиони” и въобще “вредителите и саботьорите”, но това е евфемизъм за чистка на евреите от всички ръководни постове и заместването им от нововъзпитаните “прости, чистосърдечни, съветски хора”. Издевателствата, мъченията при разпитите в НКВД, масовите разстрели и поголовните арести, които са практика при предишният му шеф евреинът Генрих Ягода, след неговият арест и екзекуция, стават епидемични в мащаба на цялата страна  и обхващат милиони напълно невинни хора под ръководството на “кървавото джудже” Николай Ежов, с третокласно образование и предимството, че е бил склонен към “мъжеложство” и е пеел много хубаво с висок тенор руски песни. Истински етнически руснак, без капка космополитност. Естествено, той също е разстрелян, след като унищожил безчет граждани на Великата страна по директиви на самият Йосиф. През 1940 г. Адолф Хитлер, в опит да намери решение на своя “семитски” проблем предлага на своя партиен “геносе”-другар и съюзник в нападението срещу Полша да приеме 2.5 милиона евреи от Полша, Литва и Германия и да ги засели във вече обособената Автономна Еврейска Област Биробиджан. Сталин отказва. Човекът, на когото в Кремъл служи като готвач дядото на Владимир Путин, не желае да спаси евреите, за които той има други планове, но ги отлага за по-късно. За “окончателното решение” на съветския еврейски въпрос, той изчаква края на войната и се заема сериозно с него след 1950 г. Началото му се ознаменува с показните процеси срещу “лекарите-вредители”, предимно от еврейски произход, с перспективата за мащабна саморазправа с цялата еврейска общност в СССР. Толкова по въпроса за това кой е “антисемитска свиня”.

 

Едно поне е ясно:
По времето на т.нар. Детант и преговорите между Джими Картър и Леонид Брежнев, не толкова уважаваният предшественик на самия Вова и съветската власт разрешиха на евреите населяващи Великата страна, която вече почти бе построила комунизма, да се изселят легално в Израел и оттам из целият прогнил капиталистически Запад. Лиши ги от радостта да се радват на построеното от истинските съветски хора. Преселниците обогатиха науката и университетите на Израел, образуваха цели анклави и квартали като Брайтън Бийч в Ню Йорк, а някои от тях изобретиха Гугъл, който струва един трилион долара. А Биробиджан и до днес продължава да е  Еврейска Автономна Област.

 

От Любомир Канов

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…