Турски поток: Триумф или провал за Русия?

Турски поток: Триумф или провал за Русия?

Москва бърза да започне да доставя руски газ на Балканите, за да изпревари конкурентите си

 

Маргарита Асенова*, jamestown.org

 

На голяма церемония в Истанбул на 9 януари турският президент Реджеп Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин официално откриха газопровода „Турски поток“ за природен газ, който ще потече от Русия към Турция по дъното на Черно море (TRT World , 9 януари 2020 г.). Тръбопроводът е предназначен да доставя руски газ за турския пазар, както и за Балканите и Централна Европа,  заобикаляйки Украйна.

 

Тъй като Москва очаква България и Сърбия да играят основна роля за предоставянето на природен газ чрез „Турски поток“ към Европа, сръбският президент Александър Вучич и българският премиер Бойко Борисов присъстваха като почетни гости на церемонията (bTV , 8 януари 2020 г.). България започна да получава руски газ през „Турски поток“ от 1 януари през новия газопреносен пункт Странджа-2, на границата с Турция, вместо (както беше досега) по Трансбалканския газопровод, идващ от Украйна през Румъния (Интерфакс, 6 януари 2020 г.).

 

Фанфарите в Истанбул обаче бяха предимно за Турция,

 

а не за Русия. Докато Ердоган може да се гордее с успешното диверсифициране на доставките на природен газ в страната си, Путин изглежда далеч от успеха в опита си да пренасочи транзита на руски газ от Украйна към двата нови газопровода за директна доставка през Балтийско и Черно море – съответно „Северен поток -2“ и „Турски поток“. Изграждането на „Северен поток-2“ е спряно през декември 2019 г. в резултат на санкциите от страна на САЩ (EurActiv , 25 декември 2019 г.); в същото време  потенциалните доставки на газ за Европа чрез „Турски поток“ също остават несигурни, тъй като те ще попаднат под ударите на разпоредбите в Директивата за Европейския съюз за газа. Затова в края на 2019 г. Москва беше принудена да подпише нов договор за транзит на газ с Киев (Медуза, 22 декември 2019 г.).

 

Триумфът на турския президент Ердоган обаче бе очевиден. Той подчерта, че Турция вече има инфраструктурата, която да превърне страната във важен енергиен хъб за доставка на газ. Заставайки на една трибуна с Путин, той прескочи „Турски поток“, възхвалявайки Трансанадолския газопровод (TANAP) за азербайджански газ до Турция. Турският лидер откри тръбопровода TANAP месец по-рано, заедно с азербайджанския си колега Илхам Алиев, когото той отново посочи по време на церемонията в Истанбул като „мой скъп брат“ (APA , 30 ноември 2019 г.). Застанал редом до руския президент в Истанбул, Ердоган подчерта, че TANAP скоро ще увеличи обема на пренос от 16 милиарда на 31 милиарда кубически метра годишно природен газ от Азербайджан – почти равен на годишните потоци на руски газ през „Турски поток“ TurkStream (TRT World, 9 януари 2020 г.)

 

Най-новият руски газопровод през Черно море започва от компресорната станция в Русия (близо до Анапа, Краснодарския край), която е построена за нуждите на проваления проект за газопровод „Южен поток“; а „Турски поток“ стига до брега на приемателния терминал в Кукой, Турция. Тръбопроводът се състои от две трасета за пренос на газ, всяко едно с капацитет от 15,75 милиарда куб. метра или общо 31,5 милиарда куб.метра. По първото трасе „Турски поток-1“, ще се доставя руски газ до западната част на Турция, докато по второто трасе „Турски поток-2“ е планирано да бъде доставян газ до Балканите, както и до Южна и Централна Европа. „Газпром“ разглежда Гърция, Италия, България, Сърбия и Унгария като потенциални пазари (ТАСС , 8 януари 2020 г.).

 

Капацитетът на „Турски поток-2“ от 15,75 милиарда куб. метри е само една четвърт от проваления проект „Южен поток“ – от 63 милиарда кубически метра, който трябваше да минава по дъното на Черно море, от Русия до България. Този малък капацитет няма да позволи на „Газпром“ да задоволи нуждите от руски газ на страните от Централна и Източна Европа,  с което ще бъде ограничена способността на „Газпром“

 

да контролира пазарите в Югоизточна Европа

 

и ще възпрепятства способността му да се конкурира с Южния газов коридор от Азербайджан и увеличения обем на втечнен природен газ (ВПГ), който се доставя за Европа.

 

Освен това ЕС може да ограничи „Газпром“ да не се възползва от пълния капацитет за пренос на газ по крайбрежното разширение на „Турски поток-2“. Според газовата директива на ЕС половината от капацитета на газопровода ще трябва да бъде запазена за алтернативни доставчици, като например доставката на азербайджански газ или втечнен природен газ. Неотдавнашното решение на Европейския съд да бъде ограничено до 50% използването на тръбопровода OPAL в Германия от „Газпром“, може да послужи като прецедент за България (вж. EDM, 30 септември 2019 г.).

 

Въпреки усилията на София и Белград за изграждане на необходимата инфраструктура за транзит на руски газ до Европа, в крайна сметка „Газпром“ може да осигури транспортирането на не повече от 7,5 милиарда куб. метра газ през през бъдещия газов хъб „Балкан“, любим проект на българския премиер Бойко Борисов (виж EDM, 6 декември 2018 г.). Борисов така и не успя да си осигури възможността да бъдат избегнати европейските енергийни разпоредби по отношение на газовия хъб „Балкан“ (Bulgaria Analytica, 30 ноември 2019 г.).

 

Може да се каже, че „Турски поток“ е изправен пред същите предизвикателства, довели до прекратяването на мегапроекта за природен газ от 63 милиарда куб. метра, след като Русия отказа да спазва енергийните разпоредби на ЕС (Bulgaria Analytica, 6 декември 2019 г.).

 

Москва сега бърза да започне да доставя руски газ на Балканите, за

 

да изпревари конкурентите си

 

и по този начин да блокира местните пазари за алтернативни доставчици. Путин става видимо нетърпелив със София за това, че не е изпълнил навреме своята част от проекта. Той обвини България, че умишлено забавя изграждането на “Турски поток“ на своята територия и предупреди, че Москва може да намери алтернативни пътища, които да заобиколят източнобалканската страна, ако е необходимо (Daily Sabah, 22 декември 2019 г.).

 

Имайки предвид критиките на Путин и изправен пред твърдо противопоставяне на „Турски поток“ от страна на ЕС и Съединените щати, Борисов предприе стъпки за диверсифициране на доставките на газ за бъдещия газов хъб „Балкан“. Брюксел вече заяви, че проектът ще бъде одобрен само ако България може да осигури доставки на газ от

 

три различни източника

 

(виж EDM, 6 декември 2018 г.). Освен „Турски поток“ София посочи  като алтернатива производство на газ от местни източници и Южния газов коридор – проект от стратегически интерес за ЕС.

 

След като бе отлагана с десетилетие, най-накрая започна работата по интерконектора  България-Гърция през май 2019 г., а 182-километровият трансграничен газопровод, предназначен да доставя газ от Азербайджан до България, се очаква да започне да функционира тази година. Транспортният му капацитет ще бъде 3 милиарда куб.метра, с възможност той да достигне до 5 милиарда куб.метра след инсталиране на компресорна станция в бъдеще (NS Energy, достъп до 16 януари 2020). София работи за увеличаване на договорените обеми газ от Азербайджан от 1 милиард куб.метра на 3 милиарда куб. метра газ.

 

Освен това, България реши да закупи 20% от бъдещия плаващ терминал за съхранение и регазификация на LNG в Александропулос, Гърция. Терминалът ще получи втечнен природен газ от САЩ и Катар (Balkan Insight, 10 януари).  Решението бе взето извънредно в деня след официалното откриване на „Турски поток” в Турция.

 

Въпреки, че „Турски поток“ бе открит със специална церемония, перспективите на газопровода да достигне до големите европейски пазари остават несигурни – зависят от това доколко ЕС ще спазва собствените си енергийни правила.

 

*Маргарита Асенова е директор на програмите за Балканите, Кавказ и Централна Азия на Фондация „Джеймстаун“ и редовен автор на изданието Eurasia Daily Monitor. Печелила е стипендия за професионални журналисти John С. Knight Fellowship в Станфордския университет за работата й върху национализма и малцинствата на Балканите. Тя е автор на глави от книги и статии в областта на сигурността, енергетиката, и демокрацията, публикувани от CSIS Press, Brassey’s, Freedom House, Bertelsmann Foundation Publishers, Университета на Ню Хейвън и Фондация Джеймстаун. Тя е редактор и един от авторите на книгата Azerbaijan and the New Energy Geopolitics of Southeastern Europe (2015).

 

Превод: Faktor.bg

Оставете коментар

Още
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…
Кризата с COVID-19 - „перфектната буря“ или шанс за националната сигурност

Кризата с COVID-19 - „перфектната буря“ или шанс за националната сигурност

Със сигурност кризата дава перфектен повод за натиск върху бюджета за отбрана и за пренасочване на средства към други сектори.…