Патриарх Кирил днешни – като Филарет вчерашни или превръщането на Гундяев в Денисенко?

Патриарх Кирил днешни – като Филарет вчерашни или превръщането на Гундяев в Денисенко?

Патриарх Кирил и Патриарх Филарет

За гражданите Гундяев и Денисенко

 

Първо ще обясня защо използвам светски фамилни, а не монашески имена. Отговорът е много прост: Москва беше първата, която започна.

 

Руската религиозна организация – Московската патриаршия, се явява в момента отпаднала от Вселенското православие и следователно нейната религиозна йерархия може да се третира по същия начин като йерархията на племе, което съхранява примитивна общностна система, т. е. от чисто етнографски интерес. Нещо повече, московчани сами дадоха повод за това, като нарекоха предстоятеля на Украинската православна църква на Киевската патриаршия по светски начин – Михаил Денисенко – именно поради посочената причина: заради оттеглянето му от световното Православие. Що се отнася до гражданина Денисенко, от когото московската анатема бе свалена от Константинопол, аз, като православен вярващ, трябваше да го нарека според каноничния му статус. Въпреки това, след второто отклонение на Филарет към схизма (този път от Православната църква на Украйна), той се върна в статуса, в който беше след първата. И въпреки че след московската анатема той остана епископ в моите очи, защото се бореше за справедлива кауза – украинска автокефалия, докато Москва вземаше политическо, а не канонично решение, то второто отклонение на Денисенко в разкол се превърна във фарс. В допълнение, именуването на църковни предстоятели с фамилно име в Руската православна църква се превръща в модна тенденция (голям любител на това именуване е гражданинът Коваленко, той е и митрополит Запорожски Лука (представител на Руската православна църква в Украйна), която в случая реших да следвам.

 

Относно допустимостта на сравнението

 

От създаването си Киевската патриаршия (КП) се превръща в център за събиране на представители на „алтернативни йерархии“ от цял свят. Тя постигна значителен успех в това. И така, екзархати на КП се появиха в Русия и Западна Европа, няколко епископа в Гърция, в САЩ, Дубосарийско-Приднестровската епархия в Молдова. КП влезе в комуникация с непризнатата Беларуска автокефална православна църква. Апогей на външната църковна политика беше участието на патр. Филарет в интронизацията на алтернативния патриарх на България Пимен през 1996 г. и посещението му до Киев. През 1998 г. българският разкол беше излекуван, в бивша Югославия Филарет не намери никакви привърженици или партньори, и постепенно външнополитическата дейност на Киевската патриаршия, да създаде „алтернативна православна мрежа“ в световен мащаб поугасна.

 

През 2019 г. обаче Москва прихвана инициативата.

 

На 7 октомври по време на заседание на Синода на РПЦ бе решено в Московската патриаршия да се приеме Архиепископията на западноевропейските енории от руската традиция (повече за това по-долу), която беше част от Вселенската патриаршия вече цял век. Освен това чрез някои от своите говорители Москва заплашва други поместни църкви със създаването на алтернативни общности на тяхна територия. Нещо повече, на каноничната територия на Вселенската патриаршия тези заплахи вече стават реалност. И така, „по молба на руски вярващи, живеещи в Турция, патриархът Московски и на цяла Русия Кирил изпрати в този град свещеник от Москва, който ще извършва редовни богослужения в историческия храм на посолството в Истанбул“ (виж тук: https://www.interfax.ru/world/ 637433). Естествено, Москва не си направи труда да координира тези действия с епископа на Истанбул-Константинопол – патриарх Вартоломей.

„Дори ако Синодът или Съборът на епископите на определена Православна Църква под натиск да вземе положително решение относно признаването на ПЦУ, тогава в рамките на същата Църква със сигурност ще има достатъчен брой разумни епископи, духовенство и миряни, които ще останат верни на каноничната църковна структура. Тези хора няма да приемат признаването на ПЦУ и ще престанат да почитат онези предстоятели и епископи, които го признаха“,

заяви митрополит Лука (Коваленко) (РПЦ в Украйна) (виж тук: https://t.me/Lekarzp/145). Вярвам, че привържениците на позицията на Москва веднага ще получат нейната подкрепа.

 

Победен? отчет на  Москва

 

Октомврийското решението на Синода на РПЦ за поглъщане на бившата архиепископия на западноевропейските енории от руската традиция на Константинополската патриаршия от самите руснаци се представя като колосално постижение на външната църковна политика на Гундяев, но си струва да разгледаме по-подробно това събитие.

 

Като начало, Архиепископията през ноември 2018 г. беше ликвидирана с решението на Синода на Константинополската патриаршия и, следователно, всъщност няма какво да бъде поглъщано. Архиепископията не се примири с решението на Предстоятеля и започна да търси изход от тази ситуация. Имаше няколко варианта: да се покори (както се изисква от каноничното право) или да се промени юрисдикцията (френското законодателство предвижда такава възможност). Избраха последното: съборът на Архиепископията, проведен на 7 септември, обаче отказа да премине към Московската патриаршия. От този момент Архиепископията престана да съществува, тъй като не декларира нов статут и не взе решение за промяна на юрисдикцията.

 

Архиепископ Йоан (Реннето) получи отпустителното писмо от патриарх Вартоломей и на 14 септември лично премина към Руската православна църква, където получи звучното звание „Дубнински архиепископ“. Други клирици на архиепископията, които го последваха, не получиха отпустителни писма от Константинопол. Следователно Синодът на РПЦ наруши правило 17 от VI Вселенски събор:

„Понеже клириците на различни църкви, оставяйки своите църкви, в които са поставени, отидоха при други епископи и без волята на своя епископ бяха причислени към чужди църкви и с това се оказват непокорни: с тази цел определяме така, че от януари на последния четвърти индикт никой от клириците, до каквато и степен да е, няма право, без да бъде освободен с писмо от епископа си, да бъде определен да бъде в друга църква. Който не спазва това отсега нататък, той от себе си посрамва ръкоположилия го, и затова нека да бъде низвергнат както той, така и приелия го“.

Най-авторитетният коментатор на правилата – Валсамон – добави:

„Изключи оттук Цариградския епископ и Картагенския, защото само те могат, както се каза много пъти, да приемат чужди клирици без съгласието на ръкоположилия ги“.

 

И така, след като прие клириците на Константинополската патриаршия, Москва, първо – наруши каноничното правило и второ, посегна на привилегия, която не й принадлежи.

 

Бъдещият статус на Архиепископията в Руската православна църква също е много тъмна тема. В решението на Синода се казва:

„На следващия епископски събор да се промени Уставът на Московската патриаршия, предвиждайки пребиваването на Архиепископията в Московската патриаршия със специален статут, определен от настоящо синодално решение“.

Но има няколко забележки. Първо, Патриаршеската екзархия на Западна Европа вече съществува, но нейното съществуване не е отразено по никакъв начин в Устава на Руската православна църква(опитайте се да намерите факти за това тук: http://www.patriarchia.ru/db/text/133136.html.). Второ, в Московия съборите  обикновено намаляват чуждите права, а не ги разширяват. Скорошен пример е намаляването на автономията на украинската част на Руската православна църква (https://petrimazepa.com/onufrii_kievskii_mitropolit_i_likvidator_kak_v_upc_borutsa_protiv_avtonomii) през 2017 г.

 

Гърците подложиха крак на Гундяев

 

На 12 октомври Синодът на Гръцката православна църква призна автокефалията на Православната Църква в Украйна. В навечерието Москва по всякакъв начин се опитваше да сплаши гърците с обещание да наруши църковните отношения и „да не пусне“ руски поклонници в Гърция. Въпреки това, елинските епископи в голяма степен подкрепяха Константинопол, освен това, няколко дни след признаването гръцките епископи съслужиха с украинските епископи. Така Атина постави Москва в ъгъла: принципът на последователността на действията предполага, че Москва трябва да предприеме същата стъпка като с Константинопол по отношение на Атина, тоест да прекрати всякакви отношения. Но руснаците разбират: всяка такава стъпка ще доведе до по-ранна изолация на самата Руска православна църква, и затова основните говорители започват да намаляват степента на напрежение. Например, в Москва се смята, че сред всички гръцки епископи е необходимо да се отделят онези, които са против украинската автокефалия, и да се поддържат отношения само с тях. За щастие гръцкият епископат не обръща внимание на подобни опити за разцепление.

 

Освен това решението на гръцкия Архиерейски съвет накара Москва да се откаже от идеята за провеждане на Всеправославен събор (или поне заседание на предстоятели) под егидата на Москва: в края на краищата Константинопол няма да се съгласи с това, Атина също ще откаже участие, редица други местни църкви също. Следователно, представителността на „Московския общоправославен събор“ би била по-малка от тази на Критския и тъй като Москва, игнорирайки Критския събор, отказа да го нарече „общоправославен“, а още по-малкото „всеправославен“ би бил негов московски  аналог…

 

И така, Гундяев, подобно на Денисенко, четвърт век по-рано, възнамерява да се превърне в новия център на обединението на „алтернативни йерархии“, а с последното синодално решение, което потъпква каноните, Руската православна църква само задълбочава едностранното си „оттегляне-откол“ (парасхизма) от световното православие. Нито убеждаването, нито изнудването убедиха Гръцката църква – гърците признаха православната църква на Украйна и очевидно стартираха ефекта на доминото. Сега московските емисари загърлят разколниците-старостилниците по света, опитвайки се да съставят антиконстантинополска коалиция, докато в Русия администрацията на Путин обмисля алтернатива на Руската православна църква на Гундяев – нейния клон на Староверската църква, ръководена от митрополит Корнилий, който изключително демонстративно подкрепя всички инициативи на руския президент.

 

Post scriptum: Руската архиепископия към Вселенската патриаршия беше закрита, след като нейният предстоятел месец по-рано не беше поменал Вселенския патриарх на литургия в Брюксел поради присъствието на службата на руския посланик. Това беше изтълкувано от Вселенската патриаршия като оттегляне от нея на въпросния архиепископ Йоан.

 

От Илия Бей, Украйна

Оставете коментар

Социални мрежи
Последно
ИМЕЙЛ БЮЛЕТИН

Запишете се за нашия бюлетин,
за да получавате най-интересните статии.

Още
Консервативен ли е режимът на Путин?

Консервативен ли е режимът на Путин?

Някои „нови консерватори“ се възхищават от режима Путин, защото той възстановявал и утвърждавал консервативните ценности и капитализма в Русия. Това…
Автокефалията на Украинската църква е приключен църковен акт – Блудния син бе приет от Отца си

Автокефалията на Украинската църква е приключен църковен акт – Блудния син бе приет от Отца си

* Йеромонах Никитас   В опита си да отхвърлим и омаловажим привилегиите на Вселенския патриарх, ние всъщност се опитваме да…
Русия: гнилият остров на световната нестабилност

Русия: гнилият остров на световната нестабилност

Външнополитическата концепция на Русия неизбежно изисква поддържане на трайни напрежения по протежение на цялата й периферия   „Русия прави много,…