Пешо болшинството

rayko-alexiev-BA1-min
Райко Алексиев

Публикуваме оригиналния текст на разказа на Райко Алексиев „Пешо болшинството“ от 1935 г.

 

Те, у кокошарника главен е петела, у стадото главен е пръча, а у чардата, бика. Дека изкукурига петела, кокошките там се събират; дека рипне пръча, рипат и козите и откъде измучи бика, кравите натам търчат.

 

Та така и по хората. У всеко село си има команда. У едно е кмета, у друго секретар-бирника, а у нашето село нито кмета, нито бирника, ами е Пешо Рунтавия – на поп Петко, Бог да го прости, унук му. Непрокопсан е, пиян-залян е, ама е главен. Ни кмет, ни секретар-бирник, ни общински съвет чинат петак пред него. Иначе, да го погледнеш, хич и нема да хванеш вера, че той е най-главния у село. Развлечен, дрипав, гурелив като кьорава кобила, рошав като катунарин, црън като врана и „а-бе“ не знае да напише, ама е главен.

 

А оти е така?

 

Оти има късмет и сполука, кога се беше заплел партизанлъка.
Беше по изборите. Кога взе да се прави листата за общинския съвет, партизаните взеха, че се разцепиха и се засрещнаха да си правят опозиция. Оти едните теглеха с кмета, а другите с бирника и искаха него да направят кмет. И както захванаха препирните, Пешо се изтъпани и рече:

– Ей, хора селяни, който иска да спечели, да ме тури и мене у листата за общински.

 

И смигна непрокопсаника така, та всички разбраха.

 

От едно намигане разбраха.

 

И как нема да разберат, кога всички знаят, че Пешо е такъв шайкаджия, та само ако рече, разплаква майчицата на цела партия и на целото село и на околията биля.

 

И взеха, та го туриха и у двете листи.

 

И ето на, стана човека общински и влезе у съвета.

 

И щом го избраха, майка му като подплашена припна до църква, да запали свещ и занарежда:
– Божке, света Богородичке, щом и наш Пешо общински стана, виде се тя, че гявол се е набъркал у селото и ще го оплеви като бурсук кукурузище.

 

Тюхка се майка му, а Пешо вири калпак и подсвирква:
– Ще видиме ние кой колко чини! Еднаж съвета да се събере!

 

И съвета се сбра и опре като биволска кола у трап, ни напред, ни назад. Оти половината от съветниците държаха на една страна, а половината на друга. А посред двете половини той – Пешо. Ни с едните, ни с другите. Па без него нито една от половините немаше болшинство.

 

Та удариха го и двете на молба:
– Ела, Пешо, с нас дръж, – задумаха му едните, – да изберем от нас кмет.
– Ти, Пешо, с нас дръж, ако искаш да видиш рахатлък, – запредумаха го другите.

 

А той подсвирква, чеше си църния врат и дума:
– Ще размислим, ще се разговорим и ще ви докладвам.

 

И току пие черпни ту от едните, ту от другите и хич и зор си не дава, че ония напират да изберат кмет.

 

Най-подире, след една неделя яко пиене, отсече и рече на едните:
– Харно, ще изберем вашия кандиданин, ама най-пред да дойде да си поприкажем насаме.

 

Приказваха ли, не приказваха ли, не знаем, ама кмет се избра. И от тая страна, на която отиде Пешо, защото тя с него стана болшинство.

 

Райко Алексиев: Гроздето е още нависоко, та лисиците охкат: Кисело е!

Закметува кмета, заоправя общинските работи, затуря глоби и актове, ама току след два месеца се катурна.

 

– Бре, че му я погоди на кмета пустия му Пешо, та го катурна като отсечена бука! – завика селенията и зацъка с език.

 

Пешо вири рунтава капа и си подсвирква:
– Ще видим ние кой колко чини! Ряд порядом!…

 

И запиваше по кръчмите от почерпните на другата страна, към която се беше отметнал.

 

И като плюска по кръчмите цела неделя, един ден се чу, че избрали нов кмет, ама тоя път от другата страна, от страната на другата половина на съвета, към която се беше отметнал рунтавия непрокопсаник.

 

Закметува и новия кмет, а селенията пак цъка с език:

– Бре, че сила е Пешо, бре-е-е! На къде дигне ръка у съвета, на там повее ветъра.

 

И като му гледаха църния кюмурджийски врат и продънената капа, викаха:

– Кой да му се надява на пустия му хаймана, че той общинските работи ще командува!

 

И истина ги командуваше. И то така ги командуваше, че за една година селото виде тамам осем кмета. Дошъл не дошъл един, и хайде отметне си Пешо болшинството и друг дофтасва на кметския стол. Такъв кметски берекет, думам ви, надали у друго село е имало. И всичко това, оти само наше село си има такъв като Пешо, да знае да ги нарежда работите по гайдата си.

 

Не че е нещо умен, да речеш! Ум у Пешо, колкото у вълка пастърма, или у гявола евангелие. Нито че е начетен. Патка, що е патка, с цвъцоците си повече букви ще напише. Той, рекох ви, „а-бе-то“ знаеше колко едва-едва да си подпише името, кога стане нещо нужда. Имотен пък да беше – не беше. Поп Петко деда му, истина, беше оставил добър имотец, ама баща му, докато да се гътне от огница, всичко прекара през зъби, па и Пешо довърши, що беше останало. Та, думам ви, нищо човек беше Рунтавия, ама на, пое командата и стана главен по общинските работи, та що рече той, това става.

 

И всичко това оти?

 

Оти е хитър като лисица и знае от де се влиза в курника.

 

Той дума не обелва по тая афера и мълчи като суек, ама работата пак се подуши и целото село я разбра.

 

Изхитрил се синеца и с всеки, който иска да става кмет, правил споразумение на саме, да му дава по триста лева от кметската си заплата. Даде ли, отива у съвета на неговата страна и го прави кмет. Престане ли да дава, отмета се и го катурва.

 

Оти, рекох ви, Пешо е болшинството и що рече, това става.

 

Па не му стига само това, ами зел синеца та тайно се уговорил с всички съветници, да ги направи кметове един подир други, та всички да разберат от кметското лапане.

 

Та затова за една година се изредиха осем кмета и още толкова има да се изреждат. Само той кмет не ще да става.

 

И защо му е да става, кога кметското е сигурно само за месец-два, а неговото чак до нови избори все ще си капе като воденичен уем, на подбив на ония, дето се цепиха и сами докараха работата третия да печели и то Пешо, най-непрокопсания от целата околност.

Оставете коментар

Социални мрежи
Последно
ИМЕЙЛ БЮЛЕТИН

Запишете се за нашия бюлетин,
за да получавате най-интересните статии.

Още
Вирусологията като нагледен урок по национално бъдеще

Вирусологията като нагледен урок по национално бъдеще

Визирайки рестриктивните противоепидемични мерки на Щаба, тези дни моят политически съмишленик и духовен родственик, Иван Сотиров, написа в мрежите: „Сбъдна…
Несправедливата паника спрямо натикани от вируса в безгласни нарове на човешкото страдание

Несправедливата паника спрямо натикани от вируса в безгласни нарове на човешкото страдание

  Реакцията срещу тази епидемия, в някакъв смисъл е опровергаване на преобладаващото мнение в този секуларен свят, че е невъзможно…
Основни предизвикателства в етапа на изпълнение на решeнията от стратегическите прегледи

Основни предизвикателства в етапа на изпълнение на решeнията от стратегическите прегледи

В първите две части на настоящото изследване, посветени на Стратегическите прегледи, разгледахме какви са очакванията от тях и тринадесетте критични…