Бърни, Байдън или Брокерите на политически сделки в партията

Бърни, Байдън или Брокерите на политически сделки в партията

Bernie_Biden

Или кой ще победи в демократичната конвенция за кандидат-президент?

 

„Не се съмнявайте и за миг – тази кампания ще изпрати Доналд Тръмп в забвение“, обяви бившият вицепрезидент Джо Байдън пред стотици свои привърженици, които се бяха събрали в Лос Анджелис късно вечерта на 3ти март, след изненадващо успешния за него „Супервторник”. Байдън спечели в десет щата и увеличи броя на своите делегати до 566, превръщайки се в първенец в демократичните първични избори. Докато Байдън печелеше преднина, фондовият пазар, който преди това беше тръгнал стремително надолу поради коронавирусната пандемия, започна да се съвзема във възходяща посока, подобно на бившия вицепрезидент на САЩ.

 

Макар, че това може частично да се дължи на одобряването на пакет за спешна помощ от 8,3 милиарда долара, предназначен за борба с разпространението на вируса, по-вероятният виновник за колективната въздишка на облекчение на пазарите е обещаващата преднина, която се очерта за Байдън спрямо най-големия му съперник – крайно-левия сенатор-социалист  от Вермонт, Бърни Сандърс.

 

Сандърс спечели четири щата в Супервторника, включително по-голямата част от богатия на делегати щат Калифорния, което му даде 501 делегати. Въпреки, че разликата между броя на делегатите зад двамата фаворити в демократичната надпревара не изглежда огромна, за Сандърс ще бъде почти невъзможно да постигне необходимите 1,991 делегати за получаване на демократичната номинация на първото гласуване, без помощта на същите суперделегати, които според привържениците на Бърни му изневериха при номинацията през 2016 г. срещу Хилари Клинтън.

 

Причината тези суперделегати най-вероятно да гласуват срещу Сандърс в потенциално договорено съглашателство е същата причина, която накара борсата да тръгне нагоре, когато Байдън излезе напред в Супервторника: елитните институции и пазарите не харесват екстремните политики на добросъвестния комунист от 60-те години на 19 в., който съвсем наскоро сипеше похвали за Фидел Кастро.

 

Освен, че последователно е гласувал като социалист през цялата си кариера на независим политик, Сандърс планира да се заеме с банките, данъците и облигационните сделки, да социализира частното здравно осигуряване и да повдигне завесата, разкривайки как корпоративната власт и ултра богатите са обвързани помежду си, с цел потискането на избирателите и корупцията на американската политическа система. Неотдавнашните му коментари, които обвиняват Байдън в получаване на дарения от 60 милиардери, са добър пример защо елитите от двете страни на политическия спектър не искат Сандърс да припарва до Белия дом.

 

Той има известно право. Свръхбогатите и корпоративната власт наистина потискат избирателите и именно тези, които не биха искали да се откажат от властта, която капитализмът от късния етап им е дал, се чувстват застрашени от кандидат като Бърни. Според мнението на привържениците на Сандърс, хиперкапиталистическата система на Америка дава възможност на хората да правят пари, които им позволяват да влияят върху политиката повече, отколкото би трябвало да е възможно.

 

Малко вероятно е на Сандърс да бъде позволено да спечели номинацията, но Демократичният национален комитет трябва да внимава как ще го възпрепятства този път. Неговите привърженици са предимно млади, страстни и все още разгневени, след като бяха излъгани от системата в първичните избори през 2016 г. Според тях това бяха избори, в които те смятаха, че имат по-голям коз от Хилари Клинтън в битката срещу Доналд Тръмп. Ако Демократичният Комитет арогантно изиграе тези млади крайно леви избиратели в още една номинация, както в неотдавнашните вътрешните партийни избори в Айова, със съмнителни ситуации, като „промени в правилата“, предназначени да попречат на Сандърс, с лъжливи обвинения, че той е руски агент, работещ за Кремъл, или странния факт, че почти всеки друг кандидат се отказа и даде подкрепата си за Байдън, с изключение на сенатора Елизабет Уорън, това няма да е добре.

 

Уорън също се кандидатираше като социалист по-лека категория, „Бърни-лайт“ (по аналогия с Кока Кола лайт – б. пр.),, както някои я наричат, и затова почти сигурно открадна гласове от Сандърс, като остана в основната надпревара няколко дни след Супервторника, въпреки че имаше много малка надежда да спечели. Няколко от десетте щата, които Байдън взе във вторник, може би щяха да отидат ​​при Сандърс, ако Уорън беше отпаднала преди седмица. Дали това е било целенасочено или тя просто е хранела напразни надежди, остава на Вас да прецените. Конспирация или не, оставането й в надпреварата толкова дълго несъмнено ощети Сандърс.

 

Причината, поради която ДНК трябва внимателно да избере подхода си този път е, че както споменахме, привържениците на Сандърс са предимно млади и все още леко разгневени след 2016 г. Само 53% са дали категорично „да“ на въпроса дали ще гласуват за номинирания демократичен кандидат на общите избори, ако това не е Сандърс. А ако за неговото отстраняване се използват непочтени средства, очаквам този процент да намалее значително. Освен това, да не пропускаме факта, че 12% от онези, които подкрепиха Сандърс през 2016 г., гласуваха за Тръмп на общите избори.

 

Това е интересно явление. По онова време Доналд Тръмп беше смятан за крайно десен, дори алтернативен десен от някои хора. От друга страна, Сандърс и много от неговите привърженици биха могли да се считат толкова леви, колкото е възможне да се отиде вляво, без да се блъснеш в стената. Фактът, че една непренебрежима част от тях гласуваха за Тръмп, показва, че те са били толкова ядосани на системата, която ги е прецакала, че са били готови да дадат шанс на човек без всякакъв политически опит, както и на множество политики, които са диаметрално противоположни на политиките на собствения им кандидат.

 

Има свързващо звено между крайно левите и крайно десните – и на едните, и на другите им е дошло до гуша от това, което смятат за разрушаване на системата. Това е силна връзка, която би трябвало да притеснява центристки настроените политически елити. Ако системата отново удари плесница на привържениците на Сандърс, не би било изненадващо да видим как се сближават с дисидентите вдясно, които се чувстват предадени от системата поради не особено успешния първи мандат на Тръмп. Дисидентската десница изигра огромна роля за избирането на Тръмп през 2016 г. Те вярваха, че той е светлината в мрака на тяхното разочарование, кандидатът, който всъщност ще направи това, което беше заложил в своята кампания. Неговите постоянни отстъпления пред левите и общата липса на действия по основните проблеми, по които дисидентското дясно го подкрепи толкова силно през 2016 г., оставиха повечето от тези хора разочаровани и склонни да останат у дома в деня на гласуването тази година.

 

В момента, в който тези крайни страни на политическия спектър са съгласни, че Америка е застрашена (America delenda est*), всички останали политически различия отиват на заден план. Всъщност те могат да започнат да виждат много повече прилики в политиките на другите, отколкото системата ги прави да виждат, слагайки досега на десния дисидент етикет „нацист“, ерго, недостоен за общуване. Щом привържениците на Сандърс разберат, че същата система работи и срещу тях, може да осъзнаят някои интересни истини. Ако ДНК иска да се отърве от Сандърс, по-добре да го направи така, че да изглежда възможно най-непреднамерено или рискува да загуби много млади избиратели завинаги.

 

Ако Сандърс все пак спечели номинацията, въпреки политическата система, която работи срещу него (подобно на Доналд Тръмп през 2016 г.), той вероятно ще загуби общите избори. Колкото и привържениците на Сандърс да обичат своя Бърни, САЩ все още не са готови да имат за президент доказан социалист. Да не говорим, че корпоративните елити направиха много пари при Доналд Тръмп и въпреки че много от тях претендират, че са демократи и очернят Тръмп при всяка възможност, те обичат парите си много повече, отколкото околната среда или представителството на работниците в предприятията или силните работнически синдикати – всички неща, които Сандърс обещава на висок глас в кампанията си.

 

Обратно към Байдън

 

И така, Джо изглежда в момента е техният човек. Фактът, че все още не е официално подкрепен от „най-добрия си приятел“ Барак Обама, оставя място за подозрения, че ДНК може да планира предварително договаряне в конвенцията и намесата на нов състезателен кон, като губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, но засега Байдън изглежда е кандидатът, когото искат да изправят срещу Тръмп.

 

За съжаление, дебатите Тръмп срещу Байдън ще бъдат подигравка с политическия дебат. Независимо от политическите нагласи на гражданите, ако Сандърс беше в дебата срещу Тръмп, поне можеше да наблюдаваме интересни дискусии за национализма срещу глобализма и социализма срещу капитализма, които да накарат хората да мислят и да бъдат критични към своите убеждения. За съжаление, последното нещо, което статуквото желае е критичното мислене на населението. Ако има дебат Тръмп – Байдън, ще станем свидетели на препирни кой е по-виновен по отношение на казуса с Украйна, както и на празно словоборство за това кой е постигнал по-голям успех по време на своя мандат. Като се има предвид намаляващата острота на ума на Байдън и агресивния дворен стил на дебат на Тръмп, дебатите със сигурност ще са забавно зрелище, но не и интелектуално стимулиращи. Честно казано, имайки предвид лошия словесен коефициент на интелигентност на Байдън, е трудно да си представим ДНК да му позволи да се качи на сцената на дебата срещу острието Тръмп. Те знаят най-добре, че в страната се наблюдава все по-голяма радикализация, разделение и обезверяване поради начина, по който се правят нещата, и затова не искат да се случват сериозни дебати. Това е и причината да се налага тежка цензура на онези, които говорят за политика в интернет и социалните медийни платформи.

 

Дори с бързо променящата се демография на САЩ и превръщането на бившите червени щати в сини поради масовата имиграция, Тръмп като действащ президент все още има предимство пред Байдън. Това ще бъде трудна битка за Байдън, който изглежда проявява симптоми на различни промени в менталните си способности, които включват намаляващ интелектуален капацитет. Той със сигурност не е това, което бихме нарекли „млад” 77-годишен. Ако обаче спечели, е възможно ДНК да планира да избере свой стратегически вицепрезидент и след това да използва 25-ата поправка на Конституцията. Тази поправка предоставя възможност, в случай на смърт на Президента или настъпила неспособност той да изпълнява функциите си, поста да бъде поет от вицепрезидента. Това би било първото използване на тази поправка за нещо различно от смърт или операция, но не е невъзможно.

 

След всичко казано, досега наблюдавахме интересен първичен сезон. От март нататък изглежда, че демократите започват да стягат редиците зад Байдън, докато Тръмп настоява, че няма значение кого ще посочат, тъй като нямат шанс. Демократичната национална конвенция през юли в крайна сметка ще разкрие кой ще бъде мишената за стрелите на Тръмп и до ноември ще видим дали неговият спорен първи мандат е успял да задържи достатъчно американци зад лозунга си за „велика“ Америка, с новото си мото „Да запазим Америка велика“.

 

От Ерик Алексиев

 


* America delenda est – по аналогия с „Delenda est Carthago” или „Картаген трябва да се унищожи“, крилата фраза на римския политик Марк Порций Катон Стари – б.пр.

Оставете коментар

Още
В поредната "велика" революция - разграждане на модерно варварство

В поредната "велика" революция - разграждане на модерно варварство

Преживяваме период на могъщи глобални трансформации и в природата, и в социума. Според марксистите и неомарксистите светът се развива възходящо…
САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

Сенатът може да направи нещо много важно за страната като проведе собствено разследване за намесата на Русия в президентските избори…
Не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл

Не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл

Незададени въпроси, Неполучени отговори:   Кой всъщност обяви неравенството за грях и защо? Та нима не е очевидно, че в…