Несправедливата паника спрямо натикани от вируса в безгласни нарове на човешкото страдание

Несправедливата паника спрямо натикани от вируса в безгласни нарове на човешкото страдание

death

 

Реакцията срещу тази епидемия, в някакъв смисъл е опровергаване на преобладаващото мнение в този секуларен свят, че е невъзможно да се умре. Защото смъртта е винаги нещо засягащо другите. Респективно, паниката се корени във внезапното озарение, че съществува абстрактното понятие смърт, което досега изглеждаше, като нещо отнасящо се за другите, но не и за нас. Но тя, тази толкова нежелана натрапница, стана внезапно и непредвидено, нещо съвсем конкретно.

 

Защо?

 

Защото тя не е от безмълвните смърти, убиващи всеки ден 100 българи от белодробен рак, по 3 300 всяка година, а единствено по причина на това, че всеки ден по 8 часа се говори единствено за корона вирус. Такова е днешното световно съзнание, движено от електронните потоци информация, че всеки е хипнотизиран от една пандемия, която до днес е убила в целия свят няколко хиляди души. Мир на праха им.

Никой няма право да омаловажава ничия смърт. Но именно смъртта е онзи неизбежен знаменател под дробната черта на уравнението между човека и неговата трагична съдба, което за всички има само един единствен отговор. А хипнотичната паника, задвижвана от мотора на една всеобща инфекциозна загриженост, има за цел по-скоро да ни направи загрижени и морални в очите на “другите” или в нашите собствени, (просто защото сме загрижени за съдбата на “другите”), отколкото от искрена любов към ближния.


Епидемия?!


Може би една драстична система от мерки и карантини, се надяваме ние, ще отложи епидемиологично нашата и на нашите близки среща с вируса за известно време. Но дори да е така и даже това да е успешно, то едва ли ще помогне да избягаме от смъртоносната крайна среща с нашите далеч по-чести и неизбежни гробокопачи, които идват при всички нас тихо и безмълвно, без пресконференции и без телевизионни камери.

Един здрав индивидуален стоицизъм спрямо смъртта може би ще има много по-здравословен морален ефект, отколкото колективната паника, предизвикана от една средно опасна интерстициална пневмония. Тази паника е не само деморализираща, но тя е преди всичко грозна и несправедлива спрямо онези, натикани от вируса в ъгловите и безгласни нарове на човешкото страдание. А в момента точно те се нуждаят от спасителна човешка грижа, защото, по всяка вероятност, са оставени почти без нея.

 

От Любомир Канов

 

 

 

Оставете коментар

Социални мрежи
Последно
ИМЕЙЛ БЮЛЕТИН

Запишете се за нашия бюлетин,
за да получавате най-интересните статии.

Още
Вирусологията като нагледен урок по национално бъдеще

Вирусологията като нагледен урок по национално бъдеще

Визирайки рестриктивните противоепидемични мерки на Щаба, тези дни моят политически съмишленик и духовен родственик, Иван Сотиров, написа в мрежите: „Сбъдна…
Основни предизвикателства в етапа на изпълнение на решeнията от стратегическите прегледи

Основни предизвикателства в етапа на изпълнение на решeнията от стратегическите прегледи

В първите две части на настоящото изследване, посветени на Стратегическите прегледи, разгледахме какви са очакванията от тях и тринадесетте критични…
Пешо болшинството

Пешо болшинството

Публикуваме оригиналния текст на разказа на Райко Алексиев „Пешо болшинството“ от 1935 г.   Те, у кокошарника главен е петела,…