Несправедливата паника спрямо натикани от вируса в безгласни нарове на човешкото страдание

Несправедливата паника спрямо натикани от вируса в безгласни нарове на човешкото страдание

death

 

Реакцията срещу тази епидемия, в някакъв смисъл е опровергаване на преобладаващото мнение в този секуларен свят, че е невъзможно да се умре. Защото смъртта е винаги нещо засягащо другите. Респективно, паниката се корени във внезапното озарение, че съществува абстрактното понятие смърт, което досега изглеждаше, като нещо отнасящо се за другите, но не и за нас. Но тя, тази толкова нежелана натрапница, стана внезапно и непредвидено, нещо съвсем конкретно.

 

Защо?

 

Защото тя не е от безмълвните смърти, убиващи всеки ден 100 българи от белодробен рак, по 3 300 всяка година, а единствено по причина на това, че всеки ден по 8 часа се говори единствено за корона вирус. Такова е днешното световно съзнание, движено от електронните потоци информация, че всеки е хипнотизиран от една пандемия, която до днес е убила в целия свят няколко хиляди души. Мир на праха им.

Никой няма право да омаловажава ничия смърт. Но именно смъртта е онзи неизбежен знаменател под дробната черта на уравнението между човека и неговата трагична съдба, което за всички има само един единствен отговор. А хипнотичната паника, задвижвана от мотора на една всеобща инфекциозна загриженост, има за цел по-скоро да ни направи загрижени и морални в очите на “другите” или в нашите собствени, (просто защото сме загрижени за съдбата на “другите”), отколкото от искрена любов към ближния.


Епидемия?!


Може би една драстична система от мерки и карантини, се надяваме ние, ще отложи епидемиологично нашата и на нашите близки среща с вируса за известно време. Но дори да е така и даже това да е успешно, то едва ли ще помогне да избягаме от смъртоносната крайна среща с нашите далеч по-чести и неизбежни гробокопачи, които идват при всички нас тихо и безмълвно, без пресконференции и без телевизионни камери.

Един здрав индивидуален стоицизъм спрямо смъртта може би ще има много по-здравословен морален ефект, отколкото колективната паника, предизвикана от една средно опасна интерстициална пневмония. Тази паника е не само деморализираща, но тя е преди всичко грозна и несправедлива спрямо онези, натикани от вируса в ъгловите и безгласни нарове на човешкото страдание. А в момента точно те се нуждаят от спасителна човешка грижа, защото, по всяка вероятност, са оставени почти без нея.

 

От Любомир Канов

 

 

 

Оставете коментар

Още
Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

  Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.…
Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

  „Не върви пред мен – мога да не те следвам. Не върви след мен – мога да не те…
Зовът на сърцето

Зовът на сърцето

  Утре, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и…