Социализмът не е прогресивен

Социализмът не е прогресивен

Bernie Sanders

Надпреварата за Белия дом навлезе в критична фаза, което прави особено важно избирателите да разберат основните идеологически послания на кандидатите. Въпреки че в Демократическата партия често използват „социализма“ и „прогресивизма“ като взаимозаменяеми понятия, между тях има съществена разлика. Докато „прогресивизмът“ е широко разпространено убеждение за социално развитие, което може да бъде свързано с почти всяка политическа идеология, „социализмът“ има много конкретни проявления и цели.

 

На практика етикетът „прогресивен“ обхваща широк политически спектър – от фашисти, които се стремят да издигнат нациите си, и империалисти, прокламиращи развитието на колонизираните общества, до леви и десни реформатори, насърчаващи специфични социални промени.

 

Думата беше похитена и от болшевиките, и от други комунисти, за да налагат твърдението, че марксистките пророчества и ленинската практика неизбежно ще донесат прогрес на човечеството. Етикетът се използва донякъде и в американската политика, често от либералите, стремейки се да избегнат негативните конотации на „либерал“, които се лансират от консерваторите.

 

За разлика от еклектичния характер на прогресивизма,

 

социализмът е специфична идеология, която всъщност е регресивна

 

След като се провали в изпълнението на обещанията си през 20 -ти век, някои от неговите пропагандатори приеха етикета „прогресивен“ като форма за прикритие. Левичари и бивши съмишленици на Съветския съюз и Куба, като сенатор Бърни Сандерс (I-Vt.), открито се обявяват за „социалисти демократи“, стремейки се да убедят избирателите, че социализмът продължава да е прогресивна сила. Историческата памет обаче ни представя съвсем различен разказ.

 

Социализмът се появява в края на 19 -ти век, като антикапиталистическо движение, налагащо икономическо равенство, гарантирано от държавната власт. Два са основните социалистически потока, които доминират – системните или демократични социалисти, които искат да действат в рамките на съществуващите институции, като ги  трансформират, реализирайки своите идеологически цели,  и революционен или комунистически поток, който се стреми да премахне съществуващите институции и да ускори създаването на истинско социалистическо общество.

 

Лидерите на двете фракции вярваха, че те са прогресивният авангард, който ще погребе капитализма и ще премахне неравенството и несправедливостта. Демократичните социалисти в западните общества рядко критикуваха своите революционни другари в Съветския съюз, Източна Европа, Китай, Куба, Виетнам или другаде, дори когато убиваха или затваряха милиони хора докато провеждаха своята „класова борба“ срещу капитализма и буржоазията. Техните методи може да бяха различни, но техните цели съвпадаха – създаването на

 

социалистическа утопия,

 

контролирана от просветени лидери. Следователно, масовите репресии в Куба и Китай можеха да бъдат прокламирани като жертва на „прогреса“, който включва кампании за ограмотяване, насаждайки комунистическа пропаганда сред масите.

 

Революционният комунизъм напълно се провали в постигането на обещания напредък, а неговите експерименти доведоха до милиони жертви и масов геноцид. Много от системните социалисти на Запад се насочиха към различни форми на социалдемокрация и социален просперитет, след като най-накрая осъзнаха, че държавното икономическо планиране обезсилва предприемачеството, иновациите и модернизацията. Капитализмът доказа, че е важен за икономическия растеж и единственият въпрос беше как да бъде регулирана защитата на работниците и предотвратени злоупотребите като монополизма и покачването на цените.

 

Много малко леви партии в съвременна Европа се определят като социалистически, тъй като движението до голяма степен е дискредитирано и е загубило голяма част от предишната подкрепа на работническата класа. Скандинавските държави като Дания и Норвегия, които бяха сочени от някои американски „социалисти демократи“ като пример за САЩ, могат да имат силна и справедлива система за създаване на  благосъстояние, но също така са прокапиталистически, имат благоприятна среда за бизнес и са икономически конкурентоспособни. Освен това те ревностно  избягват етикета „социалистически“ заради негативните му конотации.

 

В Съединените щати вярващите в социализма винаги са били малцинство, тъй като американското общество се основава на  принципите на индивидуализма и предприемачеството, а не на колективизма и доминацията (тежестта) на държавата. Имигрантите, които се стичаха в Америка, сред които бяха и милиони хора от комунистическите държави, желаеха да избягат от държавното потисничество и искаха просто да имат възможност да работят, да печелят и да се конкурират. Управляващите в Европа „социалистистически демокрации“  или „народни демокрации“ обявиха, че  е завършил първият етап от развитието на истинския комунизъм, докато икономическият упадък не срина цялата система преди 30 години.

 

Сегашното възраждане на

 

социалистическата идеология в Америка

 

се основава на смесица от идеализъм, цинизъм и невежество. Циничните истински вярващи социалисти, които никога не са живели в социалистическите общества, използват идеализма на по-младото поколение и това, че те игнорират очевидно трагичните резултати от социалния инженеринг, извършен от социалистическите партии. Те се възползват от неравенството в материалното благосъстояние, за да насърчават „класовата борба“ в преследване на социалистическо преразпределение в полза на държавата. Те освен това обещават идилични икономически модели, които просто не могат да са приложими.

 

В исторически план социалистическите утопии бързо се превръщат в немощни социални антиутопии, каквато демонстрира Венецуела през последните години. Не може да се вярва и на обичайно въздържащи се от политически амбиции „социалисти демократи“, че „този път ще се оправим“. В действителност, една истинска социалистическа програма, дори тя да е облечена в примамлива демократична или прогресивистка дреха, гарантира икономически упадък, социални конфликти и засилваща се репресия (подтисничество) от страна на държавата.

 

Януш Бугайски, The Hill

 

Превод: Faktor.bg

Оставете коментар

Социални мрежи
Последно
ИМЕЙЛ БЮЛЕТИН

Запишете се за нашия бюлетин,
за да получавате най-интересните статии.

Още
Светът след коронавируса

Светът след коронавируса

  * Огнян Минчев   Две безспорни тези. За да съхраним свободата, контролът върху живота ни трябва да остане в…
Трите недостатъка на американската демократична система

Трите недостатъка на американската демократична система

Представителните демокрации не могат да се приемат за даденост – могат да мутират в автокрации   Съвременните тенденции в политическото…
Бърни, Байдън или Брокерите на политически сделки в партията

Бърни, Байдън или Брокерите на политически сделки в партията

Или кой ще победи в демократичната конвенция за кандидат-президент?   „Не се съмнявайте и за миг – тази кампания ще…