Светът след коронавируса

Светът след коронавируса

Снимка: bgfons.com
Снимка: bgfons.com

 

* Огнян Минчев

 

Две безспорни тези. За да съхраним свободата, контролът върху живота ни трябва да остане в нашите ръце, а не да бъде концентриран в ръцете на държавата чрез новите технологии на тотален контрол и разпореждане. Безспорно е и второто – в съвременния свят няма стратегия за обществено развитие, която да е национално самодостатъчна. Международното сътрудничество – дали в система на глобалистка интеграция или не – е необходимост за ефективното управление – на всяко ниво: национално, локално, регионално. Предпочитанията ни в услуга на хуманизма и свободата са ясни и разбираеми. Но в цялата човешка история свободата се поддържа от определени нива на обществено съзнание, чрез които хората предотвратяват концентрацията на разпоредителна власт в ръцете на централизирани институции – църкви, армии, тоталитарни държави.

 

Еволюцията на общественото съзнание през късното Средновековие и ранната модерна епоха, довела до формиране на автономната модерна личност, изповядваща култа към разума, дава възможност за създаване на стопанска и политическа система, в които ресурсите, информацията и властта са децентрализирани и подконтролни. Първоначално на конкуриращи се обществени елити, а впоследствие и на големи, осъзнати и организирани обществени мнозинства. Това е съвсем накратко историята на основния наратив – голям разказ – на модерната епоха, разказът на либералната демокрация. Индивидуална свобода, стопанска независимост, свободна конкуренция на идеи, полиархия. Трябва да си много незрящ за да не виждаш как поредицата от революции на глобализма – технологични, финансови и информационни – изтръгват свободата изпод нозете на съвременния човек като гражданин. Просто защото неговият капацитет на съзнателно същество не смогва да „настигне“ непрекъснато ускоряващата се лавина на социалната промяна. Технологична – даряваща определени обществени елити с капацитета за тотален мониторинг и контрол. Информационна – ускоряваща и софистицираща технологиите на масова манипулация до технологии на клъстър контрол („Кеймбридж аналитика“ и новите възможности за информационна манипулация, набъбващи със скоростта на метастази.) Съвременната личност просто губи своя център на тежестта, разбирането си за идентичност, собствен интерес, минало, настояще и бъдеще. Всеки един от нас е в ролята на хамстера, обитаващ все по-бързо въртящата се ротативка. Да очакваме съхранение на демокрацията или на индивидуалната – пък и груповата свобода – в тези обстоятелства е наивно.

 

Изборът между националистическа изолация и глобално сътрудничество е също до голяма степен илюзорен. От една страна, вярващите, че могат да се откажат от глобалната взаимозависимост и да се върнат към спасителен национален контрол и солидарност са твърде наивни – независимо дали са користни или добронамерени. Но международното сътрудничество, макар и необходимо, повече не е синоним на глобализма. Глобализацията се реализира като процес на принудителна ерозия на потенциала на националната държава без какъвто и да е опит за изграждане на отговорни и прозрачни глобални институции. Глобализмът на практика се реализира преди всичко като глобален пазарен фундаментализъм. Няма нищо друго – различно от свободния глобален пазар, което да е необходимо за глобалното процъфтяване. Доколкото изградихме институции за посредничество на този пазар – МВФ, Световна банка, СТО и т.н. – те се реализираха като удобни инструменти на глобалните финансово-корпоративни елити, а не като инструменти за овластяване на граждани, общности, региони. Затова стихийното завръщане зад щита на националната държава е не стратегия, а прост рефлекс за оцеляване – особено в ситуации на кризисни изпитания като това на коронавируса. Тепърва ще бъде необходимо да се погрижим за създаване и развитие на отговорни и представителни глобални институции, които да пораждат доверие и да упражняват функции на международно посредничество.

 

За съжаление, времената са други и техните ветрове веят в посока, обратна на сътрудничеството. Вървим с бързи стъпки към международна система на изострено съперничество между повече или по-малко „велики сили“, които не са в състояние да се договорят, а предпочитат да съизмерват репресивните си инструменти по степен на „величие“. Ще става по-зле – поне за известно време занапред, преди всеобщата криза на човешкото общежитие да породи такава еволюция в индивидуалното и общественото съзнание, която да отправи достатъчно убедителна и мощна претенция за възраждане на най-значимата човешка ценност – човешката свобода.

 

 

* Оригинална публикация

Оставете коментар

Още
Тогава са ползвали ледокоп, днес гощават с чай като за последно

Тогава са ползвали ледокоп, днес гощават с чай като за последно

  Сатанински са тия летни дни около 20 август, сатанински и морно-душни. Отравянето на Навални попълва една мрачна поредица, в…
В поредната

В поредната "велика" революция - разграждане на модерно варварство

Преживяваме период на могъщи глобални трансформации и в природата, и в социума. Според марксистите и неомарксистите светът се развива възходящо…
САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

Сенатът може да направи нещо много важно за страната като проведе собствено разследване за намесата на Русия в президентските избори…