Светът след коронавируса

Светът след коронавируса

Снимка: bgfons.com
Снимка: bgfons.com

 

* Огнян Минчев

 

Две безспорни тези. За да съхраним свободата, контролът върху живота ни трябва да остане в нашите ръце, а не да бъде концентриран в ръцете на държавата чрез новите технологии на тотален контрол и разпореждане. Безспорно е и второто – в съвременния свят няма стратегия за обществено развитие, която да е национално самодостатъчна. Международното сътрудничество – дали в система на глобалистка интеграция или не – е необходимост за ефективното управление – на всяко ниво: национално, локално, регионално. Предпочитанията ни в услуга на хуманизма и свободата са ясни и разбираеми. Но в цялата човешка история свободата се поддържа от определени нива на обществено съзнание, чрез които хората предотвратяват концентрацията на разпоредителна власт в ръцете на централизирани институции – църкви, армии, тоталитарни държави.

 

Еволюцията на общественото съзнание през късното Средновековие и ранната модерна епоха, довела до формиране на автономната модерна личност, изповядваща култа към разума, дава възможност за създаване на стопанска и политическа система, в които ресурсите, информацията и властта са децентрализирани и подконтролни. Първоначално на конкуриращи се обществени елити, а впоследствие и на големи, осъзнати и организирани обществени мнозинства. Това е съвсем накратко историята на основния наратив – голям разказ – на модерната епоха, разказът на либералната демокрация. Индивидуална свобода, стопанска независимост, свободна конкуренция на идеи, полиархия. Трябва да си много незрящ за да не виждаш как поредицата от революции на глобализма – технологични, финансови и информационни – изтръгват свободата изпод нозете на съвременния човек като гражданин. Просто защото неговият капацитет на съзнателно същество не смогва да „настигне“ непрекъснато ускоряващата се лавина на социалната промяна. Технологична – даряваща определени обществени елити с капацитета за тотален мониторинг и контрол. Информационна – ускоряваща и софистицираща технологиите на масова манипулация до технологии на клъстър контрол („Кеймбридж аналитика“ и новите възможности за информационна манипулация, набъбващи със скоростта на метастази.) Съвременната личност просто губи своя център на тежестта, разбирането си за идентичност, собствен интерес, минало, настояще и бъдеще. Всеки един от нас е в ролята на хамстера, обитаващ все по-бързо въртящата се ротативка. Да очакваме съхранение на демокрацията или на индивидуалната – пък и груповата свобода – в тези обстоятелства е наивно.

 

Изборът между националистическа изолация и глобално сътрудничество е също до голяма степен илюзорен. От една страна, вярващите, че могат да се откажат от глобалната взаимозависимост и да се върнат към спасителен национален контрол и солидарност са твърде наивни – независимо дали са користни или добронамерени. Но международното сътрудничество, макар и необходимо, повече не е синоним на глобализма. Глобализацията се реализира като процес на принудителна ерозия на потенциала на националната държава без какъвто и да е опит за изграждане на отговорни и прозрачни глобални институции. Глобализмът на практика се реализира преди всичко като глобален пазарен фундаментализъм. Няма нищо друго – различно от свободния глобален пазар, което да е необходимо за глобалното процъфтяване. Доколкото изградихме институции за посредничество на този пазар – МВФ, Световна банка, СТО и т.н. – те се реализираха като удобни инструменти на глобалните финансово-корпоративни елити, а не като инструменти за овластяване на граждани, общности, региони. Затова стихийното завръщане зад щита на националната държава е не стратегия, а прост рефлекс за оцеляване – особено в ситуации на кризисни изпитания като това на коронавируса. Тепърва ще бъде необходимо да се погрижим за създаване и развитие на отговорни и представителни глобални институции, които да пораждат доверие и да упражняват функции на международно посредничество.

 

За съжаление, времената са други и техните ветрове веят в посока, обратна на сътрудничеството. Вървим с бързи стъпки към международна система на изострено съперничество между повече или по-малко „велики сили“, които не са в състояние да се договорят, а предпочитат да съизмерват репресивните си инструменти по степен на „величие“. Ще става по-зле – поне за известно време занапред, преди всеобщата криза на човешкото общежитие да породи такава еволюция в индивидуалното и общественото съзнание, която да отправи достатъчно убедителна и мощна претенция за възраждане на най-значимата човешка ценност – човешката свобода.

 

 

* Оригинална публикация

Оставете коментар

Социални мрежи
Последно
ИМЕЙЛ БЮЛЕТИН

Запишете се за нашия бюлетин,
за да получавате най-интересните статии.

Още
Социализмът не е прогресивен

Социализмът не е прогресивен

Надпреварата за Белия дом навлезе в критична фаза, което прави особено важно избирателите да разберат основните идеологически послания на кандидатите.…
Трите недостатъка на американската демократична система

Трите недостатъка на американската демократична система

Представителните демокрации не могат да се приемат за даденост – могат да мутират в автокрации   Съвременните тенденции в политическото…
Бърни, Байдън или Брокерите на политически сделки в партията

Бърни, Байдън или Брокерите на политически сделки в партията

Или кой ще победи в демократичната конвенция за кандидат-президент?   „Не се съмнявайте и за миг – тази кампания ще…