Вирусологията като нагледен урок по национално бъдеще

Вирусологията като нагледен урок по национално бъдеще

Covid VS Socialism

Визирайки рестриктивните противоепидемични мерки на Щаба, тези дни моят политически съмишленик и духовен родственик, Иван Сотиров, написа в мрежите: „Сбъдна се мечтата на соцносталгиците – затворени граници, всякакви забрани и щабове за борба с врага!”. Като гражданин под тези му думи аз бих се разписал и с двете си ръце, но като човек, живял поравно и в недемократична, и в демократична България, ще се опитам и да ги допълня.

 

Врагът в случая е не, както беше в най-добрия от световете, класово-партиен, а вирусен. Враждебното ни отношение към него е не само естествено – и неминуемо е. То е отношение на живота към вероломно пропълзяващата към него повсеместна смърт. Но макар че посрещнахме с неприязън нашествието на коронавируса, съпротивата ни бледнее пред онази ненаситна и идеологически мотивирана врагомания, която бе сковала цялата страна за кажи-речи половин столетие. Споменът за онези времена не е чак толкова стар и е буден и до днес. А в съзнанието и в сетивността на потърпевши като мен този кървящ спомен ще будува цял един живот. Всъщност потърпевши бяха всички българи, но много от тях така и не го усетиха: само онзи, който не се движи, не усеща веригите си – установи Роза Люксембург. А не се движеха милиони: доктринерските общества са статични – динамични са само демокрациите и вирусите.

 

Та само допреди трийсетина години доносничеството не само бе взело епидемични размери, а се бе превърнало и в истинска пандемия – далеч по-страшна от настоящата, от вирусовата. По-точно е да се каже, че доносничеството се разрасна до общонационална художествена самодейност, до истински фолклор. Едно масово, едно общонародно писане и надписване, един поголовен тайнопис, в който всеки от нас беше или донасящ, или донасян, а най-често и двете ведно. Мнителността, шпиономанията и врагоманията шетаха безшумно и невидимо между хората, но ги усещаха, както споменах, само онези, които се движеха – другите, застиналите по местата си, не искаха и да ги знаят. Според спуснатите свише директиви ние ненавиждахме официално и неофициално класовия враг (външен и вътрешен) далеч по-яростно, отколкото днес ненавиждаме злосторния вирус. Тази ненавист течеше, протичаше и изтичаше под девизите на класово-партийния хуманизъм: „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!” и „Човек за човека е другар, приятел и брат!”. На това общонационално другаруване, приятелство и братство Радой Ралин противопостави строфите:

„Човек за човека е брат.

Как си бе, гад?!”

 

Сатирата на сатирика не спря, разбира се, гражданския маскарад, но стана за негова сметка – поуволниха го от в. „Литературни новини”, закриха, както му е редът, съответно и вестника и щафетата на ненавистта продължи в пълен ход надпреварата си по радиа, телевизии, вестници, списания и партийно-политически учебни години. Атмосферата на онези сурови и зли времена се побира цяла-целеничка в стиховете на поета-комунист:

„И после… после

някаква омраза

се впиваше дълбоко във сърцата,

като гангрена,

не, като проказа

тя раснеше,

разкапваше душата,

тя сплиташе жестоките си мрежи

на пустота и мрачна безнадеждност…”

 

Тези сърцати строфи можем да отнесем с чиста съвест към комунистическото общество. Макар че поетът-комунист ги бе адресирал до капиталистическото общество, към него те не се отнасяха. И така безредието става пълно.

 

Да насаждат токсична злост в името на човеколюбието – това го умеят само доктринираните циници – не и вирусолозите. Ако с тази гъста, с тази ожесточена ненавист ненавиждахме вируса, досега да сме го изпепелили без остатък. Но подобна ненавист е приоритет само на тоталитарната – не и на демократичната – държавност.

 

И така, по омраза и врагомания Партията-ръководителка несъмнено бие гнилото дребнобуржоазно общество. Бие го обаче и по опашките. Днешното стълпяване по магазините и презапасяването (според мен ненужно) с хранителни стоки е детска игра, сравнено с многолюдните ежедневни опашки пред кварталните бакалии за кило кокали или за шепа маслини. Портокали и банани пък пускаха само веднъж годишно, но за сметка на това – само по луксозните магазини на „Плод-зеленчук” в големите градове, и то само за по ден-два около Нова година.

 

И по затварянето на границите комунизмът е непобедим, и тук той бие убедително родните и международни вирусолози. Ако днес държавните ни граници са просто и само затворени, в онези човеконенавистни времена на граничната полоса се стреляше по всеки, дръзнал да потърси щастието си в съседни или далечни страни. Брой нямат нашите застреляни, ранени, пребити и вкарвани в затвора от „Гранични войски” сънародници. Така че и най-крутите, и най-рестрективните противовирусни мерки днес са в това отношение само бледо подобие на зверствата на „Гранични войски”.

 

Равносметката е ясна като ден: Суровите, но необходими противоепидемични ограничения днес не само ще прогонят от плътта ни плъзналия смъртоносен вирус – държавната битка срещу него има и едно недовидяно качество: Тя пресъздаде, макар и в много омекотен вариант, мракобесието на едно недалечно минало. Което, ако не си научим урока по вирусология и политология, ще се превърне и в наше мракобесническо бъдеще.

 

От Димитър Бочев

 

За повече анализи последвайте ни във Фейсбук и Туитър.

Абонирайте се и за канала ни в YouTube

Оставете коментар

Още
За противопоставянето в американското и българското общество

За противопоставянето в американското и българското общество

Сблъсъкът на мнения в конфликтния анализ може да се анализира като естествено или неестествено противопоставяне на идеологически позиции, които са…
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…