Битките утихват, тревата расте над гробовете на загиналите и животът продължава

Битките утихват, тревата расте над гробовете на загиналите и животът продължава

 

Прекалено много противоречива информация залива всички нас, затворени и втренчени в телевизора и в интернет и поради пълната неизвестност на природата на този вирус цари всеобща тревожност. Както изглежда засега, има огромен брой хора които са преболедували без да знаят и са имунизирани, други починали без да се разбера дали това има връзка с вируса и трети в момента вероятно боледуващи вкъщи, без да получават особена помощ. Засега изглежда, че диспропорционално са засегнати възрастни хора с хронични заболявания, но не винаги, както и повече мъже, отколкото жени. В САЩ два или три пъти повече чернокожи пациенти загиват от вируса. Както изглежда досега, мерките са успешни в това, че забавят бързото разпространение на вируса, но не го предотвратяват по принцип. Забавянето спасява експлозивното заболяване на голям брой хора едновременно и с това предотвратява трагедията наблюдавана в спешните реанимации и интензивни отделения в Ломбардия и Ню Йорк.

Извън ваксинирането, което евентуално ще започне да се случва най-рано след 8-12 месеца, естественото ваксиниране на населението става чрез симптомно или безсимптомно преболедуване от Ковид 19. Да го наречем

 

придобиване на колективен или групов имунитет,

 

за да не се обиди някой. Ако това се случва постепенно в течение на няколко месеца с поносимо малки групи от хора, част от които вероятно няма да могат да се справят с вируса ( както се случва с вирусите на грипа например) и ще загубят битката, тогава обществото ще го приеме относително по-леко. Трагедиите с голям брой умиращи болни в коридорите, без достатъчно респиратори и гледката на заразени, падащи от изтощение, недобре защитени самоотвержени лекари, особено тиражирани постоянно на екран, обаче имат

 

психологически ефект на апокалипсис, 

 

без да има нужда да бъде представян като точно такъв. Има различни и понякога неточни информации, които бързо се разпространяват и пораждат необосновани надежди. Например, едно старо противопаразитно лекарство, използвано за лечение на скабиес и на някои паразитни хелминти, което показва ефект ин витро, като абсолютно блокира репликацията на РНК на вируса, бе обявено от австралийски лекари като възможно лечение. Твърде рано, за еуфория, разбира се. Друго, на което се възлагат големи надежди: хлорокин в комбинация със зитромакс. Както изглежда, помага в по-ранни стадии, понякога е чудодейно, но има и аритмии и проблеми със зрението, като сърдечните проблеми са вероятно свързани с антибиотика Зитромакс, а очните увреди с хлорокина.

Антималарийното лекарство вероятно има двояко действие- пречи на репликацията на вируса и предотвратява прикрепването на протеиновото “хоботче” от короната на вирус върху клетката и увредата на белодробния паренхим. В Турция усилено изследват друг антималариен препарат. Няколко противовирусни препарата, като Ремдесивир на Гилеад, разработен за борба с Ебола и предишни корона САРС вируси се изпитва в момента на няколко места с надежда за успех, докато подобното по действие японско Авиган се счита за успешно от лекари, които са го прилагали. Те възлагат надежди на това, че тези препарати

 

атакуват някои от гените на вируса и му пречат да се възпроизвежда

 

Тъй като знанието за този напълно нов вирус ежечасно се променя и допълва, става ясно, че изливите в алвеоларните пространства, които са причина за високата му леталност от хипоксия, тоест липса на кислород в кръвта поради блокиране на газовия обмен и достъп до хемоглобина, са предизвикани не от самия вирус, а от цитокинната буря. Тоест едни малки молекули (интерлевкини и пр) панически викат имунни клетки лимфоцити на помощ срещу вируса, но след като клетките дойдат, тези интерлевкини не спират да викат за помощ, докато всичко се задръсти от прекомерната паническа реакция на имунната система. Затова се използват имунни модулатори, които да обуздаят тези прекалени реакции. Те са били използвани за лечение на други автоимунни заболявания преди, като ревматоиден артрит например. Опитва се всичко, цялата научна общност е на крак, работят се няколко ваксини с нечувана в миналото скорост. Цели индустрии се пренасочват за производство на предпазни средства и белодробни вентилационни устройства. Въпреки плашещите числа на заболелите и починалите, все пак има данни и за постепенно стихване на броя на новозаразените. Установява се, че този вирус всъщност е по-заразителен отколкото се е смятало в началото, както и това, че се задържа като аерозол във въздуха за по-дълго и на по-далечни дистанции, което придава смисъл на това да се носят маски, особено от онези, които е вероятно да се придобили вируса, без да са болни, тоест изложените на огнища от зараза или на множества, където може да присъстват заразени, като полицаи и пр. Има съобщения за задържане за дълго време и установяване на малки количества РНК на вируса в помещения дълго след като там е пребивавал заразен носител. Това добра или лоша новина е? Възможно е и да е добра, защото показва, че вирусът неизбежно ще навлезе в човечеството, а повечето хора ще бъдат изложени на него и вероятно ще се имунизират срещу него, дори без да разберат. Напълно е възможно и както изглежда е именно така, сериозното заразяване с лош изход да се дължи на “вирусният товар” тоест да зависи от количеството инхалирани и поети вирусни частици. Ако то е малко, възможно е организмът да се преборва по-успешно и да се имунизира неусетно. Така може би става по-обяснимо защо броят на хората изложени постоянно на големи дози вируси заболяват процентно по-тежко и дават много жертви, както лекарите и онези на предния фронт. С други думи, ако епидемията процедира по-постепенно и все по-голям брой  хора биват изложени на неизбежния вирус в относително малки количества, без драстични покачвания на броя едновременно болни, това би означавало

 

придобиване за няколко месеца на колективен имунитет и прекратяване на епидемията

 

Благодарното свойство на човешката памет да забравя е изтрило от колективния спомен това, че например в една полуръкопашна битка с прилагане на иприт и артилерия през Първата световна война, по думите на един френски генерал Поанкаре с прозвище “Войната”, ако в един ден са загинали само 40 000 напълно здрави млади мъже, това е “един добър ден” за командването. Нито че, ако за около две години -1918-1919 г, са загинали от испанската инфлуенца поне 50 милиона предимно млади хора, (освен убитите в самата война), това означава, поне 80 000 европейци всекидневно загиващи от ужасяваща мълниеносна пневмония. Няма дори нужда да се споменава за ужасите на Втората Световна война, които макар и също вече почти забравени, са още по-ужасяващи и апокалиптични. Както се казва, дори само да си припомним за убийствата и екзекуциите на комунизма и нацизма на невинни и то не в битка и не на война, а извършени от палачите в тила в лагери и душегубки, сравнено с жертвите на Ковид 19 епидемията, днешните беди на човечеството бледнеят при сравнение. Дори само един единствен сталински палач, Блохин, собственоръчно е убивал с изстрел в тила в Катинската гора, а и не само там, по 300 души дневно с изстрел в тила, общо през целия си живот 20 хиляди невинни жертви. Бил награден с орден Герой на СССР и Червено Знаме за дейността си…

 

Но битките утихват, тревата расте над гробовете на загиналите и животът продължава. Така ще бъде и сега. Много скоро тази битка с вируса ще приключи, икономиката, макар и тежко пострадала, ще се възстанови, скръбта по починалите полека-лека ще бъде преодоляна, защото няма как иначе, смъртта е неизбежна и е винаги преждевременна, дори ако е в късните години на всеки от нас. Аз лично препоръчвам умерен стоицизъм в трудни времена като днешните и устойчив оптимизъм, че всичко това ще отмине, защото е неизбежно отново да има радост, смях, слънце, вино с приятели.
Както казва Английската Кралица, “Отново ще бъдем заедно” по думите на една стара песен от Втората Световна Война.

 

Обратното на един просветлен оптимизъм е пребиваването в условията на перманентна и ненужна Паническа Атака. Самият Живот отхвърля такава позиция, защото неговото основното послание е Надеждата и отхвърлянето на страха. Особено в дните преди Великден, водещи към светлите празници на Възкресението.

 

От д-р Любомир Канов

 

Оригинална публикация

Оставете коментар

Още
В поредната "велика" революция - разграждане на модерно варварство

В поредната "велика" революция - разграждане на модерно варварство

Преживяваме период на могъщи глобални трансформации и в природата, и в социума. Според марксистите и неомарксистите светът се развива възходящо…
САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

Сенатът може да направи нещо много важно за страната като проведе собствено разследване за намесата на Русия в президентските избори…
Не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл

Не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл

Незададени въпроси, Неполучени отговори:   Кой всъщност обяви неравенството за грях и защо? Та нима не е очевидно, че в…