Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК
Опитите да се решат политическите проблеми на Източна Европа чрез прилагане на принципа на националността търпят пълен провал. В тази част на света е невъзможно да се прокарат граници, които ясно и чисто да разделят различните езикови групи. Голяма част от територията е езиково смесена, т.е. населена от хора, говорещи различни езици. Съперничеството и взаимната омраза на тези народи ги правят лесна плячка за „динамизма” на трите разположени в съседство сили – Германия, Русия и Италия. Без външна помощ източноевропейските страни рано или късно ще загубят своята независимост, освен ако не превъзмогнат враждите си.
И двете световни войни започват от този район. Два пъти западните демокрации вадят меча да бранят застрашената независимост на тези народи. Въпреки това Западът няма материален интерес да се грижи за Източна Европа. Ако западните демокрации успеят да създадат ред, който да ги предпазва от нова агресия, за тях ще е все едно дали Варшава е столицата на независимата полска държава или център на руска или германска провинция, нито дали Атина е гръцки или италиански град. Нито военната, нито икономическата мощ на западните демокрации би била сериозно застрашена, ако Русия, Германия и Италия разделят тези земи помежду си. И едва ли някой на Запад се притеснява дали литовският език и литература ще се съхранят или ще изчезнат.
Интересът на западните демокрации към източноевропейските проблеми е напълно алтруистичен. Той е резултат от безкористно съчувствие, воля за свобода и жажда за справедливост. Тези чувства са безогледно използвани от всички източноевропейски народи. Техните западни приятели никога не са искали да им помагат да потискат малцинства или да нахлуват в земите на по-слаби съседи. Когато западните демократи приветстват Кошут1, и през ум не им минава, че с това насърчават безжалостното потискане на словаци, хървати, сърби, украинци и румънци. Когато изразяват съчувствието си към Полша, те нямат предвид, че одобряват и отношението на поляците към украинците, литовците и етническите немци. Западняците искат да съдействат на либерализма и демокрацията, а не на националистическата тирания.
Навярно политическите водачи на източноевропейските езикови групи все още не са осъзнали настъпилата промяна в отношението на Запада. Те с право очакват политическата независимост на народите им да бъде възстановена след победния край на войната. Но дълбоко грешат, ако си мислят, че западните народи ще водят трета световна война заради тях. Самите източноевропейци трябва да създадат политически ред, който да им позволи да живеят в мир с преките си съседи и да бранят независимостта си срещу бъдещи нападения от великите сили Русия, Германия и Италия.
Всички предлагани в миналото планове за създаване на източноевропейски или дунавски митнически съюз или федерация (или просто за възстановяване на Австро-унгарската империя) неизбежно се провалят, защото се основават на погрешни предпоставки. Авторите им не си дават сметка, че в този век на държавна намеса в бизнеса създаването на митнически съюз е несъвместимо със запазването на суверенитета на страните-членки. Не се осъзнава фактът, че при сегашните условия „федерация” значи преотстъпване на практически цялата власт на наднационалното федерално правителство и свеждане на държавите до положението на области. Единственият начин сегашните раздори в Източна Европа (или която и да е друга част от света) да се заменят с мир и сътрудничество е преминаването към единно управление – освен ако народите не решат да се върнат към laissez-faire.
Унитарното управление е по-подходящо за Източна Европа и по друга причина – само то решава проблема с границите и езиковите малцинства. Никоя федерация не би могла да се справи с него успешно. При федеративна система конституцията дава част от управленските правомощия на федералното правителство, а останалите – на правителствата на съставните области. Ако конституцията не се промени, федералното правителство няма право да се меси във въпроси, които са под юрисдикцията на отделните области. Такава система може да работи и е работила само при еднородно население, когато съществува силно чувство за национално единство и населението не се дели по езиков, религиозен или расов признак.
Да приемем, че конституцията на бъдещата Източноевропейска федерация дава на всяко езиково малцинство правото да създава училища, в които се преподава на неговия език. Тогава ще бъде незаконно за всяка страна-членка да пречи пряко и открито на създаването на такива училища. Но ако архитектурните, хигиенните или противопожарните нормативи се оставят изцяло на местната власт, тя би могла да използва правомощията си и да затвори училището под предлог, че сградата му не отговаря на тези изисквания. И федералните власти биха били безсилни да се намесят, дори ако изтъкнатите основания се окажат само претекст. Всяко конституционно правомощие, дадено на автономната област, би могло да стане обект на злоупотреба от местната власт.
Ако искаме да прекратим всяка дискриминация срещу малцинствата и да дадем на всички граждани истинска, а не само формална свобода и равенство, трябва да дадем цялата власт на центъра. Това няма да накърни правата на добронамерената местна власт, която иска да използва правомощията си за общото благо. Но ще попречи на връщането към практиката целият административен апарат на държавата да се използва, за да нанася вреда на малцинствата. Евентуална източноевропейска федерация никога не би могла да премахне политическото значение на вътрешните си граници. Във всяка държава-членка проблемът с малцинствата би останал. Пак би имало потискане на малцинства, омраза и иредентизъм. Местната власт на всяка страна-членка би продължила да гледа на съседите си като на врагове. Дипломатическите служби на трите съседни велики сили биха се опитали да използват тези кавги и съперничества и биха могли да разрушат цялата система.
Главните цели на новия политически ред, който следва да се установи в Източна Европа, трябва да бъдат следните:
1. Да се даде на всеки гражданин пълна възможност да живее и работи свободно, без да бъде потискан от друга езикова група в границите на Източна Европа. Никой да не бъде преследван или лишаван от права поради своя майчин език или вяра. Всяка езикова група да има правото да използва собствения си език. Да не се допуска никаква дискриминация срещу малцинствени групи и техните представители. Към всеки гражданин отношението да бъде такова, че той да нарича страната и правителството свои без уговорки.
2. Никоя езикова група да не може да очаква подобряване на политическия си статут чрез промяна в териториалната организация. Разликата между управляваща езикова група и потискани езикови малцинства следва да изчезне. Не трябва да има „Irredenta”.
3. Страната да развие достатъчно силна отбрана, за да може да защити независимостта си от своите съседи. Въоръжените й сили трябва да могат без външна помощ да спрат опит за нахлуване от страна на Германия, Италия или Русия. Тя трябва да разчита на помощ от западните демокрации само при обединено нападение от поне две съседни сили.
Ето защо цялата територия на Източна Европа трябва да бъде организирана като политическа единица със строго унитарно демократично управление. В границите й всеки жител трябва да има право да избира къде да живее и работи. Пред законите и властите всички граждани на Източна Европа трябва да бъдат равни, без каквато и да е дискриминация или привилегии.
Нека наречем тази нова политическа структура „Източноевропейски съюз” (ИЕС). В границите й старите политически единици могат да продължат да функционират. Не е нужно исторически възникнали общности да се местят. След като проблемът с границите бъде лишен от зловредното си политическо значение, повечето съществуващи национални обединения могат да запазят целостта си. След като са загубили властта си да нанасят вреда на съседите си и собствените си малцинства, те могат да бъдат много полезни за напредъка на цивилизацията и човешкото благосъстояние. Разбира се, тези бивши независими суверенни държави в рамките на ИЕС ще бъдат само области. Запазвайки всичките си външни почетни атрибути – крале или президенти, знамена, химни, официални празници и паради, те ще трябва да спазват строго законите и административните норми на ИЕС. Но докато не се опитват да нарушат тези закони и нормативи, те ще бъдат свободни. Всяка лоялна областна управа ще бъде не потискана, а подкрепяна от централната власт.
Специални пълномощници на ИЕС трябва да упражняват надзор над работата на местните управи. Всеки пострадал от местната администрация следва да има право да обжалва действията й пред съответния пълномощник и пред централното правителство, ако те не попадат под юрисдикцията на съда. По всяко разногласие между местните власти или между тях и пълномощника в крайна сметка следва да се произнася централното правителство, което отговаря само пред централния парламент. Върховенството на централната власт не трябва да се ограничава от никакви конституционни правомощия на местните власти. Разногласията трябва да се уреждат от централното правителство и парламент, които да преценяват и решават всеки проблем с оглед на неговите последици за гладкото функциониране на цялата система. Ако например се появи разногласие относно град Вилнюс – една от многобройните невралгични точки на Изтока, решение ще се търси не само между властите на полската и литовската област, нито между народните представители от тези области. Централното правителство и централният парламент ще се опитат да намерят решение, което може да бъде прилагано справедливо и в други подобни случаи като Ческе Будейовице, Тимишоара или Солун.
По този начин ще може да се осъществи единно управление със задоволителна степен на административна децентрализация.
ИЕС трябва да включи всички територии между източните граници на Германия, Швейцария и Италия и западните граници на Русия, включително всички балкански страни. През 1933 г. в разглежданата област се намират суверенните държави Австрия, Албания, България, Гърция, Данциг, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия и Югославия. Тук спада и територията, която през 1913 г. съставя пруските провинции Източна Прусия, Западна Прусия, Позен и Силезия. От тези провинции първите три не влизат в състава нито на Свещената империя, нито на Германската конфедерация. Силезия е част от Свещената империя само като придатък на Бохемското кралство. През ХVІ и ХVІІ век тя е управлявана от херцози от рода Пяст – родословната линия на първите полски крале. Когато през 1740 г. Фридрих Велики започва завоевателен поход към Силезия, той се опитва да оправдае претенциите си, като изтъква, че е законен наследник на династията Пяст. И четирите разглеждани провинции имат езиково смесено население.
Италия трябва да отстъпи на ИЕС всички европейски територии, които е окупирала след 1913 г., включително островите Додеканези, както и източната част на Венецианската област – Фриули, чието население говори реторомански диалект.
Така ИЕС ще включва територия от над 1 800 000 квадратни километра и население от около 120 милиона души, говорещи 17 различни езици. Такава страна, ако е единна, ще бъде достатъчно силна да защити независимостта си от всеки от могъщите си съседи Русия, Германия и Италия.
Най-деликатният проблем на ИЕС ще бъде езиковият. Разбира се, всичките 17 езика трябва да се разглеждат като равностойни. Във всяка област и община съдилищата, държавните и общинските служби трябва да използват всеки език, който се говори от повече от 20 на сто от населението на областта или общината. Английският език трябва да се използва като спомагателен „международен” език за общуване между членовете на различните езикови групи. Всички закони трябва да се обнародват на английски и на седемнайсетте национални езика. Тази система може да изглежда странна и твърде усложнена. Но следва да си припомним, че тя работеше съвсем приемливо в стара Австрия с нейните осем езика. Противно на разпространеното и погрешно убеждение, немският език нямаше никакви конституционни привилегии в имперска Австрия.
Правителствата на източноевропейските държави злоупотребяваха със системата на задължителното образование, за да принудят малцинствата да се откажат от собствените си езици и да възприемат езика на мнозинството. ИЕС трябва да бъде строго неутрален в това отношение. Трябва да има само частни училища. Всеки гражданин или група граждани следва да има правото да ръководи образователна институция. Ако тези училища отговарят на зададените от централното правителство стандарти, те ще бъдат субсидирани с определена сума за всеки ученик. Местната власт трябва да има правото да поеме ръководството на някои училища, но дори и в тези случаи училищният бюджет трябва да бъде независим от цялостния общински или областен бюджет и за субсидиране на тези училища да не се използват други бюджетни средства освен отпусканите от централната власт.
…Политиците и държавниците на източноевропейските народи днес са единни само по един въпрос: отхвърлянето на предложението за съюз. Те не осъзнават, че единствената друга възможност са безкрайни смутове и войни между тях и може би разделяне на териториите им между Германия, Русия и Италия. А причината да не го осъзнават е, че разчитат на непобедимостта на британските и американските войски. Според тях американците и британците си нямат друга работа освен да водят безкрайни световни войни в името на техните народи.
1 Лайош Кошут (1802-1894 г.) – виден деец на унгарската революция от 1848-49 г.
Източник: libertarium.net
Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973). Роден през 1881 г. в Лемберг, Австро-Унгария, в семейството на преуспял инженер. В противовес на мнозина, той обяснява как паричната политика на правителства всъщност създава рецесиите, а не ги преодолява, и още в началото на 20-те години предсказва Голямата депресия от 1929 г. Мизес се противопоставя на набиращата подкрепа идея за създаване на планово стопанство без свободен пазар и частна собственост. Във фундаменталния си труд „Човешкото действие” (1949) Мизес определя икономиката като наука за човешкото действие на индивиди със собствена свободна воля. Интелектуален ментор на Фридрих Хайек, Мизес не доживява да види интереса към идеите си, който идва след като Хайек спечелва Нобелова награда през 1974 г. Но още приживе учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “германското икономическо чудо”. Като президент на Италия личният му приятел Луиджи Еинауди възпира комунизма в страната, а във Франция друг негов ученик, Жак Рюф, като съветник на Шарл де Гол води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар. Всички те са членове на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти- практици, и на което Мизес е сред основателите и първите ръководители.
