Ако възпроизведем кризата в Ухан, Ломбардия или Ню Йорк, ни чака граждански конфликт – ще кърви десетилетия

Ако възпроизведем кризата в Ухан, Ломбардия или Ню Йорк, ни чака граждански конфликт – ще кърви десетилетия

Протести на синдикатите в Ломбардия и Лацио
Протести на синдикатите в Ломбардия и Лацио

Извънредното положение не е удобна форма за обявяване на диктатура

 

Криза като настоящата неизбежно променя политическите идентификации и политическите разделения. През последното десетилетие с Ивайло Дичев обичайно сме били на различни позиции в рамките на демократичния политически спектър, но днес бих могъл да се присъединя към голямата част от неговите твърдения и изводи в текста „Два опасни вируса в България – готови ли сме за този момент?”

 

Тази нова опозиция на институционалните ограничения, които се налагат от държавите в условията на пандемията, Дичев нарича „дясна“ и тя е примуществено такава доколкото произтича от възгледите на дясното либертарианство. Към нея обаче могат да бъдят причислени и доста гласове отляво, които – искрено или лицемерно – се страхуват, че докато се пазят от ковид, много хора могат да умрат от глад.

 

Далеч съм от мисълта, че икономическата криза, която следва рестрикциите на пандемията е маловажна или, че не заслужава приоритетно внимание. Интересува ме по-скоро набора от идеи, ценности и притеснения, които формират това – доста разнородно – политическо движение на „либертарианската вирусология“, противопоставящо се с нарастваща енергия на институционалните мерки за ограничаване на заразата и за печелене на време – както за здравната система, така и за шанса да се открият лекарства и ваксина. За мен тези ограничителни мерки са напълно адекватни – въпреки редица неудачни решения на конкретно ново, административна неразбория и борбата за политически дивиденти. Колкото е по-слаба една икономика и административна система, толкова по-адекватни са мерките за физическо – социално дистанциране.

 

Първият от двата аргумента на новото опозиционно движение е „икономиката загива, докато вие пазите от илюзорна опасност малка група от хора“. Повтарям – с пълна яснота за стопанските рискове на изолацията,

 

приемам този аргумент за несъстоятелен

 

Първо, защото икономиката е в криза, но не е спряла – не е спирала. В България онзи ден се оказаха болни 4 шивачки от предприятие в Плевен, в което работят 1000 (!) души. Кажете ми, освен ресторантите и хотелите, част от моловете и някои магазини какво  друго е спряло да работи у нас по време на извънредното положение? Да, предприятия, които са обвързани с предоставяне на елементна база на големи европейски производства. Кризата е жестока, хората губят работата си – и каква е алтернативата? Отмяната или неналагането на ограничителните мерки водят до ситуацията на Ухан в края на януари, Ломбардия в края на февруари и началото на март, Ню Йорк…

 

Какво би се случило в България, ако недай Боже ние възпроизведем подобна радикална здравна криза? Направете съоптветните изчисления, фиксирайте вероятния брой на жертвите, погледнете към здравната ни система – такава, до каквато я редуцирахме в продължение на десетилетия. Какъв би бил резултатът на подобна криза?

 

Граждански конфликт – ни повече, ни по-малко

 

Конфликт, заплашващ не само властта, но и самия обществен ред, конфликт, издълбаващ разделения в обществото, които ще останат и ще „кървят“ десетилетия. Защо аз, а не ти… Защо той, а не баща ми… Защо софиянци, а не ние… Да продължаваме ли примерите? Каква икономика бихме имали в подобна ситуация на масова криза, болест, смърт, липса на адекватни ресурси за спасяване на хората?

 

В Северна Италия почти рухна здравната ситема, претоварена от лавината болни хора. Нашата здравна система рухна доста по-рано – забравихте ли?

 

Опозиционната вълна срещу ограничителните мерки с икономически аргументи е ариегардна битка на неолибералния пазарен фундаментализъм, който в най-дълбоките си основания не признава нищо, което би могло да има по-голям приоритет от свободния пазар, имунизиран от каквато и да е външна, особено държавна намеса. „Икономиката глупако“, бе казал навремето Бил Клинтън и тази фраза даде криле на глобалния пазарнизъм срещу всяка претенция за самоограничение на пазарния произвол, откъдето и да идва тя. Дори дилемите на живота и смъртта са категорично нелегитимни да ограничават свободата на пазара… В ущърб на самия … пазар. Защото разрухата на едно чумаво време, непомерната загуба на човешки капитал, психологическата травма на масово загубения живот – в семейството и обществото – биха нанесли много по-жестоки и дългосрочни поражения върху пазара и стопанството, отколкото ограниченията за придвижване в продължение на 6-8 седмици.

 

Вторият аргумент на новата опозиция е страхът от узурпация на властта, от установяване на диктатура. Легитимен аргумент. Демокрацията винаги е била крехка форма на организиране на политическата власт. Всеки отказ от гражданска бдителност, всяко безразличие към корупция, олигархичен произвол, злоупотреба с институционална власт влекат след себе си изпразване на демократичната система от съдържание, оставяне на демокрацията като куха черупка – фасада на една завладяна от олигархията държава. Това при нас се случи през годините без извънредно положение. Без извънредни пълномощия. Без пряка – открита употреба на репресивна власт.
Просто ни се хилеха и разпределяха под тезгяха в своя полза  ресурсите на обществото в комфорта на своята практически безотчетна власт.

 

Извънредното положение не е удобна форма за обявяване на диктатура

 

Публично обявената диктатура е свързана и с публично поета отговорност. Те не обичат да поемат отговорност. Предпочитат да властват зад фасадата на безпомощната държава и да си делят парсата, но не желаят да поемат отговорността на една открита диктатура. Е, ако им се наложи, ще направят решителна крачка към изваждане на „сопата“. Но не в условията на извънредно положение. Защото сега всички ние гледаме много по-внимателно кое и как се прави – какво и между кого се случват актовете на властта. Парадоксално, извънредното положение би могло да ограничава актовете на произвол – въпреки демонстративния нихилизъм към правата на определени институции. Хората са напрегнати и изнервени. Те не са в състояние да изтърпят послушно един открит диктат, който не е мотивиран от краткосрочни и необорими аргументи за извънредно упражнена държавна власт.

 

Дори руският архиреакционер Ал. Дугин призна, че тази ситуация е неблагоприятна за учредяване на диктатура „отгоре“. Хаосът – твърди той – ще подбутне хората да се спасяват на малки общности, чрез издигане на диктатори с „твърда ръка“ отдолу. Ние хаос ли искаме да допуснем? Или искаме да предотвратим хаоса, породен от непоносима безпомощност и гняв ако се развихри заразата? За анархо-либерализма (другото определение на пазарния фундаментализъм) държавата е библейско по мащаби зло. И най-демократично мислещите анархо-либерали биха се доверили много по-лесно на „невидимата ръка“ на самодостатъчния пазар, отколкото и на най-прозрачното политическо – властово действие: на институциите, на гражданското общество, на обществените (некомерсиалните) медии. Да ограничим пазара с аргументи от втори и трети порядък – здраве, оцеляване, спасяване от смърт, опазване на природата, намаляване на социалната поляризация между бедност и богатство – това за анархолибералния/ либертарианския мироглед е нелегитимно, ако не е напълно кощунствено.

 

Затова ще се носи вода от най-далечни кладенци, ще се рекламира „стадния имунитет“ на Швеция, ще се привеждат статистики за смъртни случаи, близки до нулата – само с една единствена цел: оставете ни да живеем или да умрем щастливо на пазара! Махнете пипалата на непоносимия октопод – държавата. Не е важно с каква цел тя е тръгнала да ни ограничава. Пазарът не може да се ограничава. Той е свободен – за да сме свободни и ние.

 

Времената на изпитание ще отминат и историческата дистанция ще даде възможност за ясна оценка на това какви ценности, идеи и институционални решения са се оказали най-подходящи за спасяване на обществата ни от вируса.

 

Свободният пазар никога не е бил решение на трудните дилеми

 

в условия на криза. Нито по времето на Новия курс на Рузвелт, нито по време на коя и да е голяма война, нито в която и да е друга разтърсваща обществото криза. През 2009 г. корпоративните елити не се наредиха на опашка пред „свободния пазар“, а пред държавните институции, отпускащи bail-outs. Пазарът създава богатството на народите. Но обществото, организирано като разумна сила чрез публичната власт и гражданския й противовес взима разумните и трудни решения – особено в условия на криза. Това е пътят и днес. Какво друго да предположим като възможно?

 

От Огнян Минчев

 

Оригинална публикация

Заглавието е на Faktor.bg

Оставете коментар

Още
Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

  Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.…
Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

  „Не върви пред мен – мога да не те следвам. Не върви след мен – мога да не те…
Зовът на сърцето

Зовът на сърцето

  Утре, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и…