Ако възпроизведем кризата в Ухан, Ломбардия или Ню Йорк, ни чака граждански конфликт – ще кърви десетилетия

Ако възпроизведем кризата в Ухан, Ломбардия или Ню Йорк, ни чака граждански конфликт – ще кърви десетилетия

Протести на синдикатите в Ломбардия и Лацио
Протести на синдикатите в Ломбардия и Лацио

Извънредното положение не е удобна форма за обявяване на диктатура

 

Криза като настоящата неизбежно променя политическите идентификации и политическите разделения. През последното десетилетие с Ивайло Дичев обичайно сме били на различни позиции в рамките на демократичния политически спектър, но днес бих могъл да се присъединя към голямата част от неговите твърдения и изводи в текста „Два опасни вируса в България – готови ли сме за този момент?”

 

Тази нова опозиция на институционалните ограничения, които се налагат от държавите в условията на пандемията, Дичев нарича „дясна“ и тя е примуществено такава доколкото произтича от възгледите на дясното либертарианство. Към нея обаче могат да бъдят причислени и доста гласове отляво, които – искрено или лицемерно – се страхуват, че докато се пазят от ковид, много хора могат да умрат от глад.

 

Далеч съм от мисълта, че икономическата криза, която следва рестрикциите на пандемията е маловажна или, че не заслужава приоритетно внимание. Интересува ме по-скоро набора от идеи, ценности и притеснения, които формират това – доста разнородно – политическо движение на „либертарианската вирусология“, противопоставящо се с нарастваща енергия на институционалните мерки за ограничаване на заразата и за печелене на време – както за здравната система, така и за шанса да се открият лекарства и ваксина. За мен тези ограничителни мерки са напълно адекватни – въпреки редица неудачни решения на конкретно ново, административна неразбория и борбата за политически дивиденти. Колкото е по-слаба една икономика и административна система, толкова по-адекватни са мерките за физическо – социално дистанциране.

 

Първият от двата аргумента на новото опозиционно движение е „икономиката загива, докато вие пазите от илюзорна опасност малка група от хора“. Повтарям – с пълна яснота за стопанските рискове на изолацията,

 

приемам този аргумент за несъстоятелен

 

Първо, защото икономиката е в криза, но не е спряла – не е спирала. В България онзи ден се оказаха болни 4 шивачки от предприятие в Плевен, в което работят 1000 (!) души. Кажете ми, освен ресторантите и хотелите, част от моловете и някои магазини какво  друго е спряло да работи у нас по време на извънредното положение? Да, предприятия, които са обвързани с предоставяне на елементна база на големи европейски производства. Кризата е жестока, хората губят работата си – и каква е алтернативата? Отмяната или неналагането на ограничителните мерки водят до ситуацията на Ухан в края на януари, Ломбардия в края на февруари и началото на март, Ню Йорк…

 

Какво би се случило в България, ако недай Боже ние възпроизведем подобна радикална здравна криза? Направете съоптветните изчисления, фиксирайте вероятния брой на жертвите, погледнете към здравната ни система – такава, до каквато я редуцирахме в продължение на десетилетия. Какъв би бил резултатът на подобна криза?

 

Граждански конфликт – ни повече, ни по-малко

 

Конфликт, заплашващ не само властта, но и самия обществен ред, конфликт, издълбаващ разделения в обществото, които ще останат и ще „кървят“ десетилетия. Защо аз, а не ти… Защо той, а не баща ми… Защо софиянци, а не ние… Да продължаваме ли примерите? Каква икономика бихме имали в подобна ситуация на масова криза, болест, смърт, липса на адекватни ресурси за спасяване на хората?

 

В Северна Италия почти рухна здравната ситема, претоварена от лавината болни хора. Нашата здравна система рухна доста по-рано – забравихте ли?

 

Опозиционната вълна срещу ограничителните мерки с икономически аргументи е ариегардна битка на неолибералния пазарен фундаментализъм, който в най-дълбоките си основания не признава нищо, което би могло да има по-голям приоритет от свободния пазар, имунизиран от каквато и да е външна, особено държавна намеса. „Икономиката глупако“, бе казал навремето Бил Клинтън и тази фраза даде криле на глобалния пазарнизъм срещу всяка претенция за самоограничение на пазарния произвол, откъдето и да идва тя. Дори дилемите на живота и смъртта са категорично нелегитимни да ограничават свободата на пазара… В ущърб на самия … пазар. Защото разрухата на едно чумаво време, непомерната загуба на човешки капитал, психологическата травма на масово загубения живот – в семейството и обществото – биха нанесли много по-жестоки и дългосрочни поражения върху пазара и стопанството, отколкото ограниченията за придвижване в продължение на 6-8 седмици.

 

Вторият аргумент на новата опозиция е страхът от узурпация на властта, от установяване на диктатура. Легитимен аргумент. Демокрацията винаги е била крехка форма на организиране на политическата власт. Всеки отказ от гражданска бдителност, всяко безразличие към корупция, олигархичен произвол, злоупотреба с институционална власт влекат след себе си изпразване на демократичната система от съдържание, оставяне на демокрацията като куха черупка – фасада на една завладяна от олигархията държава. Това при нас се случи през годините без извънредно положение. Без извънредни пълномощия. Без пряка – открита употреба на репресивна власт.
Просто ни се хилеха и разпределяха под тезгяха в своя полза  ресурсите на обществото в комфорта на своята практически безотчетна власт.

 

Извънредното положение не е удобна форма за обявяване на диктатура

 

Публично обявената диктатура е свързана и с публично поета отговорност. Те не обичат да поемат отговорност. Предпочитат да властват зад фасадата на безпомощната държава и да си делят парсата, но не желаят да поемат отговорността на една открита диктатура. Е, ако им се наложи, ще направят решителна крачка към изваждане на „сопата“. Но не в условията на извънредно положение. Защото сега всички ние гледаме много по-внимателно кое и как се прави – какво и между кого се случват актовете на властта. Парадоксално, извънредното положение би могло да ограничава актовете на произвол – въпреки демонстративния нихилизъм към правата на определени институции. Хората са напрегнати и изнервени. Те не са в състояние да изтърпят послушно един открит диктат, който не е мотивиран от краткосрочни и необорими аргументи за извънредно упражнена държавна власт.

 

Дори руският архиреакционер Ал. Дугин призна, че тази ситуация е неблагоприятна за учредяване на диктатура „отгоре“. Хаосът – твърди той – ще подбутне хората да се спасяват на малки общности, чрез издигане на диктатори с „твърда ръка“ отдолу. Ние хаос ли искаме да допуснем? Или искаме да предотвратим хаоса, породен от непоносима безпомощност и гняв ако се развихри заразата? За анархо-либерализма (другото определение на пазарния фундаментализъм) държавата е библейско по мащаби зло. И най-демократично мислещите анархо-либерали биха се доверили много по-лесно на „невидимата ръка“ на самодостатъчния пазар, отколкото и на най-прозрачното политическо – властово действие: на институциите, на гражданското общество, на обществените (некомерсиалните) медии. Да ограничим пазара с аргументи от втори и трети порядък – здраве, оцеляване, спасяване от смърт, опазване на природата, намаляване на социалната поляризация между бедност и богатство – това за анархолибералния/ либертарианския мироглед е нелегитимно, ако не е напълно кощунствено.

 

Затова ще се носи вода от най-далечни кладенци, ще се рекламира „стадния имунитет“ на Швеция, ще се привеждат статистики за смъртни случаи, близки до нулата – само с една единствена цел: оставете ни да живеем или да умрем щастливо на пазара! Махнете пипалата на непоносимия октопод – държавата. Не е важно с каква цел тя е тръгнала да ни ограничава. Пазарът не може да се ограничава. Той е свободен – за да сме свободни и ние.

 

Времената на изпитание ще отминат и историческата дистанция ще даде възможност за ясна оценка на това какви ценности, идеи и институционални решения са се оказали най-подходящи за спасяване на обществата ни от вируса.

 

Свободният пазар никога не е бил решение на трудните дилеми

 

в условия на криза. Нито по времето на Новия курс на Рузвелт, нито по време на коя и да е голяма война, нито в която и да е друга разтърсваща обществото криза. През 2009 г. корпоративните елити не се наредиха на опашка пред „свободния пазар“, а пред държавните институции, отпускащи bail-outs. Пазарът създава богатството на народите. Но обществото, организирано като разумна сила чрез публичната власт и гражданския й противовес взима разумните и трудни решения – особено в условия на криза. Това е пътят и днес. Какво друго да предположим като възможно?

 

От Огнян Минчев

 

Оригинална публикация

Заглавието е на Faktor.bg

Оставете коментар

Още
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…
Кризата с COVID-19 - „перфектната буря“ или шанс за националната сигурност

Кризата с COVID-19 - „перфектната буря“ или шанс за националната сигурност

Със сигурност кризата дава перфектен повод за натиск върху бюджета за отбрана и за пренасочване на средства към други сектори.…