Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“
Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия войни на сърби, хървати и франки и успял да простре границите на царството си чак до Охрид.
По това време в Солун се явили двама християнски агитатори – Кирил и Методий, по занятие словослагатели. Те работели в една гръцка печатница, където цар Борис бил поръчал да се отпечата един сборник на българските народни умотворения. Като взели да редят сборника, двамата братя се натъкнали на една мъчнотия, появила се поради факта, че много специфични български изрази не могли да се наредят с гръцки букви. Така например българският израз: „Ще ти счупя главата“ с гръцки букви излизал: „Сте ти сцупя главата“; изразът „Ще ти разплача мамичката“ звучал: „Сте ти разплаца мамицката“, което нещо, разбира се, било смешно, защото фразите се затъмнявали и гръцките звукове пречели да се усети блестящата характерност на родните български изрази. Особено затруднение двамата братя срещнали при нареждането с гръцки букви на глаголите „ръгам“ и „попържам“ по простата причина, че буква за звука „ж“ в гръцката азбука нямало.
След дълги обмисляния двамата братя решили да съчинят новата азбука за нуждите на слявянобългарската писменост и създали азбуката, която наглед е проста, но всъщност е толкова богата откъм букви и знаци, че и най-сложният израз може да се напише на книга. Например мисълта за плячкосване могла вече да се облече в израза: „Умний человек к грабежом склонний, раци где зимуют раземуют и знает“. Желанието за добруване се написвало тъй: „Человек вуйчо владика имющий, с благина и яжбина услaдит чрево свое“. А пoтaйното и характерно родно чувство на завист могло много ясно и просто да се изрази чрез изречението: „Болгарин человек настолко завистливий есть, че иногда завиждает сам на ceбе, кoгaтo cя в oxoлcтвo увидит“.
Бидейки братя с българска кръв, Кирил и Методий не могли да не се скарат най-накрая за съвършено дребна работа. Когато дошло ред да съчиняват буквата „е двойно“ (Ѣ), Кирил казал:
– Абе, братко, що ти трябва такава буква, когато никой не ще може да я употребява правилно?
– Трябва ми – отвърнал Методий, – за да може по нея да се разпознава кой е грамотен и кой не е.
Кирил се разсърдил и отишъл в една кръчма да пие една чашка вино, за да му мине. Там заварил болярина Стоян Омарча, който, като го видял в такова мрачно състояние, чукнал се весело с него и запитал какво му е.
– Остави се, холан – рекъл Кирил, – брат ми е такъв инат, че просто не мога да го разбера!
И му разказал за свадата.
– Какво? – рекъл боляринът Омарча. – „Е, двойно“ ли ще туря? И таз добра! Нали азбуката е само за професори?
И като изпил още една-две оканици, отишъл при Методий и му рекъл:
– Махай „е двойното“, Методие!
– Защо да го махна?
– Махай го, ти казвам! Такова е решението на дружбата.
– Не ме интересуват твоите дружби – отвърнал ядосано Методий, – аз тука азбука правя, не назначавам селски пъдари я!
При тия думи боляр Омарча се ядосал и се заканил, че кога де е, ще си отмъсти и на „е двойното“, и на самата азбука. И когато дошъл този ден, злопаметният болярин не само махнал споменатата буква, но на пук на Методий така изменил цялата азбука, че даже думата „овца“ не могло иначе да се напише освен „йуфсъ“.
Цар Борис виждал колко е неправ боляр Омарча, но се държал спокойно и бил благодарен, че поне не му заповядали да се подписва Буриз, вместо Борис.
Като направили новата азбука, двамата християнски агитатори написали с нея много свети книги и почнали да ги разнасят по балканските земи. Учението за новата вяра и новата азбука скоро тъй се разпространило, че цар Борис се видял принуден да замени езическата вяра с християнската и да започне да пише на новата азбука.
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter
или да ни подкрепите ТУК
