10-те незаменими роли на Началника на отбраната в съвременната демокрация: Натрупан опит и (не)научени уроци

10-те незаменими роли на Началника на отбраната в съвременната демокрация: Натрупан опит и (не)научени уроци

Снимка: mod.bg
Снимка: mod.bg

Предстояща публикация: Grant and Milenski, The 10 Indispensable Roles of a Chief of Defense in a Modern Democracy: Experience and Lessons (not) Learned in Central/Eastern Europe and the Former Yugoslavia, Comparative Strategy 39, no. 6 (November-December 2020)

 

Новите демокрации са изправени пред значителни затруднения в разбирането на длъжността на Началника на отбраната (НО) и нейната разлика от традиционната роля на Началника на Генералния щаб (НГЩ). Много от тези държави се опитаха да направят преход от НГЩ към НО по съвет на западните си съюзници, обикновено след критични неуспехи и провали в отбранителните им системи. Тези неуспехи и провали почти винаги са плод на лоши политически решения по отношение на въоръжените сили, за чието истинско състояние политическото ръководство се оказваше в неведение. Ролята на Началника на отбраната, както е предвидена и изпълнявана в повечето дългогодишни демокрации, е предназначена както да разреши този недостатък, така и да гарантира, че въоръжените сили са готови за бъдещето. Тази статия очертава как и защо това е така и определя точно какво трябва да прави един Началник на отбраната.

 

Повечето, ако не всички бивши комунистически държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които днес са демокрации, се сблъскват със значителната трудност да разберат ролите и отговорностите на длъжността Началник на отбраната (НО) и в какво те се различават от традиционната роля на Началник на Генералния щаб (НГЩ). Много от тези държави направиха преход от НГЩ към НО след настоятелни съвети от своите западни съюзници. Препоръките за създаване на висшия военен пост Началник на отбраната обикновено идваха след критични провали в отбранителните системи на тези държави, провали, които ги принуждаваха да провеждат спешни прегледи на отбраната, да въвеждат прибързани стратегии за сигурност и военни доктрини със съмнителни изгледи за успех. Добър пример за такава непоследователност в политиката е Чехия, която между 1995 и 2012 година проведе сумарно 24 генерални промени в отбраната, под формата на изменени стратегически документи или мащабни дейности за промени. Повече от едно всяка година.[1] Самият брой на подобни (стратегически) прегледи на отбраната, често повтарящи се скоро един след друг в държави като България[2], е показател, че предишните коригиращи мерки са били или непълни или изцяло грешни. Решенията за промени във въоръжените сили са политически. Качеството на тези решения обаче зависи силно от качеството и пълнотата (особено относно разходите) на военния съвет, предоставян на политическите лидери. Казано накратко, политическото ръководство често се държи „в мъгла“ относно истинското състояние на въоръжените силите, с които държавата разполага, и в резултат е вземало лоши решения. Всичко е било представяно като добро или приемливо, докато в действителност е било обратното. Например, годишните „Доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили“, представяни от българското правителство в Народното събрание, неизменно декларират способността на въоръжените сили да изпълняват конституционната си мисия за приемлива, но с ограничения. И това се случва въпреки широката публичност на продължаващото с години влошаване на състоянието на въоръжените сили.[3] [4]

 

На запад ролята на Началника на отбраната е претърпяла през годините значително развитие и днес тя е да изпълнява функцията да подобрява комуникацията между политическото ръководство и въоръжените сили, като по този начин насърчава по-добрите гражданско-военни отношения. Ролята  на НО също така засилва конструктивния граждански контрол над въоръжените сили чрез поставяне на специален фокус върху жизненоважната функция да бъде „преводач“ и за двете страни[5]. Също така е необходим някой, който да се грижи въоръжените сили да бъдат по-добре подготвени за бъдещето, някой, който може да разбира политико-военните изисквания като ключов фактор, а не просто да разбира и прилага бюджета. За съжаление, тази значителна разлика между Началник на ГЩ и Началник на отбраната никога не е била адекватно обяснена или обсъдена, нито с тези, приемащи това назначение, нито пък в рамките на въоръжените сили, камо ли в политическите институции на властта. Затова не е за учудване, че полският Началник на отбраната продължава да бъде наричан „Първи Войник“ (Pierwszy Zolnierz RP), а неговите отговорности са променени съвсем малко в сравнение с преди 1989 г.[6] Преминаването от НГЩ към НО като командна роля не е проста промяна на наименованието, а е съвсем различна концепция, кореняща се във философията за осигуряване на необходимата поддръжка на най-високото отбранително и политическо ръководство в съвременната демокрация.

 

Два критично важни фактора са масово игнорирани от всички държави, които опитват да въведат промяната. Първо, няма ясно разбиране, че ролите и отговорностите на Началника на отбраната са уникални. С други думи, никой освен него в цялата система за отбрана и сигурност няма правомощията да ги приложи. Ето защо тези роли и отговорности на Началника на отбраната е задължително да бъдат изрично възложени в закона. Второ, няколко от тези роли и отговорности са в очевидно противоречие с основни роли и отговорности от старата уредба с Началник на ГЩ. Най-значителната разлика е снемането на „командната“ функция, характерна за модела с Началник на ГЩ, която обаче много Началници на отбраната неуморно мъчат да запазят за свое правомощие. Ролята на Началника на ГЩ (или каквото и друго име му е дадено в различните страни) е йерархично насочена „надолу“ и има единствената функция да предоставя бойни сили и способности, когато и както му бъде наредено от политическото ръководство на държавата. Обратно, ролята на Началника на отбраната е предимно обърната с лице навън и се състои в това да гарантира, че каквото евентуално ще бъде наредено на въоръжените сили, съответства на политическата и на военната среда (а и на наличните финансови ресурси) и същевременно, че системата напълно разбира тази задача в цялата ѝ сложност.[7]

 

Никъде в централна и източна Европа преходът от модел НГЩ към Началник на отбраната не беше съпроводен с адекватен практически съвет от съюзниците. Също така крайно ограничен и недостатъчен беше и диалогът с обществеността, оставяйки комуникационен вакуум, особено (и с най-вредни последици) в Парламентите. Почти навсякъде, този вакуум веднага бе запълнен с дезинформация и грешни интерпретации и тълкувания. Тази липса на яснота в политическата сфера и ролята да отговори на политическите очаквания, добави допълнителна тежест за всеки нов НО, чиято задача и сама по себе си е достатъчно тежка. Малкото хора в ЦИЕ, които разбират фундаменталните причини за промяната, продължават да са малцинство, а и не съществува достъпна литература, от която да се потърси помощ. Ясно доказателство за липсата на разбиране на ролята на Началника на отбраната са опитите днес, както в самата военна система, така и сред политиците, да върнат обратно старата функция на НГЩ да командва силите. Много нови Началници на отбраната не успяват, или отказват, да разберат разликите в тези роли и залитат към изпълнение на познатата им стара роля на НГЩ. Така, вместо да мислят за бъдещето на силите или за това от каква армия се нуждае обществото, времето им бива запълнено с дребните задачи на армейското ежедневие[8]. Разбираемо е, че идеята най-висшият за въоръжените сили генерал да не може да командва ежедневния войскови живот изглежда немислима за мнозина и им се струва против военния принцип за „единство на командването“. С подобни обосновки през 2010-2011 г. България въведе позицията Началник на отбраната само с частичен отказ от командната му функция. Тази промяна срещна силната съпротива на генералите и на политическата опозиция и в следващите години функцията постепенно бе възстановена. Авторите бяха свидетели как първият Началник на отбраната просто продължи с детайлния ежедневен мениджмънт и остана далеч от това да подобри гражданско-военния дискурс и гражданския контрол, като дори отказваше да говори с министъра на отбраната. Словения, например, за по-малко от три години, видя четирима различни Началници на отбраната. Двама от тях не успяха да отговорят на политическите очаквания и мандатите им се оказаха кратки[9]. Албания нарича най-високата военна длъжност „Началник на отбраната“, но все още не е направила необходимите промени в законите и регламентите[10].

 

В резултат на това тези Началници на отбраната са претоварени и проблемите, довели до създаването на тяхната роля, продължават да съществуват. Постигнатата промяна е половинчата и компрометирана, особено в узаконяването на критично-важните отговорности и правомощия, необходими за позицията на Началника на отбраната. Това гарантира последващия провал.

 

В светлината на тези празнини и пропуски в знанията и опита, останалата част от тази статия представя комплекса от роли, правомощия и отговорности, които трябва да бъдат възложени на всеки Началник на отбраната, които са от критична важност за ефективността на системата за отбрана. Авторите считат, че тези роли и функции са задължителни, ако една държава наистина желае да разполага с необходимата ѝ военна сила днес и в бъдеще.

 

В качеството си на най-старши командир и професионален глава на въоръжените сили, Началникът на отбраната трябва:

 

1. Да има като своя първостепенна роля, в качеството му най-старши военен командир, да бъде главен съветник на правителството по всички въпроси, свързани с въоръжените сили, а не да бъде зает с ежедневния мениджмънт на отбраната

 

Това е уникална политико-военна роля с обхват, различен от този при всички други офицерски длъжности. Началникът на отбраната е единственото длъжностно лице, към което правителството се обръща (1) както за съвет по текущите проблеми на сигурността и отбраната, така и (2) за неговата мъдрост и опит относно това накъде да се развива отбраната в бъдеще. За разлика от това, ролята на Началника на ГЩ от преди, или там където все още съществува генерален щаб, е ограничена до обикновен отбранителен мениджмънт. Ролята на НГЩ като командир и мениджър на силите е да следва и изпълни политическата директива на правителството, като управлява ежедневната практическа дейност на армията за създаване на оперативно способни въоръжени сили. За разлика от него, ролята на Началника на отбраната да предоставя ясен военно-професионален съвет на политиците изисква той да бъде освободен от всякакви оперативни задачи, тъй като те неизбежно биха компрометирали безпристрастността на неговите съвети. Длъжността му видимо трябва да бъде позиция в Министерството на отбраната, работещ в непосредствена връзка с министъра на отбраната и отделен от ежедневната дейност на въоръжените сили. Във Финландия например, като подчинен на НО, има Командир на отбраната, който е на практика НГЩ. Много държави имат Началник на операциите или Началник на щаб на отбраната или Съвместно оперативно командване, които могат да работят заедно с Началника на ГЩ или, подобно на България, които „изпълняват ролята на НГЩ“. Някои държави, в които генералният щаб е интегриран в министерството на отбраната, позволяват на НО да се занимава директно с въоръжените сили, но това гарантира Началникът на отбраната да бъде затрупан от дребните задачи на ежедневието и компрометира безпристрастността на работата му като главен съветник на правителството по отбраната и въоръжените сили.

 

2. Да гарантира, че съветите, давани на държавното политическо ръководство, са честни, изчерпателни и реалистични и отразяват истинското състояние и способности на въоръжените сили

 

Тази роля е от решаващо значение за всяко решение на правителството или парламента, пряко или непряко свързано с националната отбрана и сигурност. Без честна и пълна оценка на силите е очевидно, че всяко политическо решение ще бъдат зле информирано и като такова – поначало грешно и опасно за нацията. Честната оценка на отбранителните и военните способности е най-важната роля на Началника на отбраната, роля със съдбовно значение, защото грешка в тази оценка лесно може да се окаже причина за национален провал – в отбраната и войната няма „втори опит“, а правителството не разполага с друг източник на военна експертиза. Само военната институция има монополната способност и знанието за успешно прилагане на организирано насилие в бойни действия. Никоя друга държавна институция или обществена експертна група нямат тази задача, нито способност. Това прави отбранителната система уникална в своята национална роля, от което следва, че в никой случай не трябва да се допуска неин провал. Началникът на отбраната, бидейки на върха на военната пирамида, трябва да предава на политиците вярна оценка на всеки аспект на отбранителната система. Тази оценка трябва да дава на изпълнителната и на законодателната влас (а и на обществото), ясна картина за военната реалност на страната, за да могат те да вземат информирани решения, най-добре поддържащи националния интерес. Понякога това „да се каже на властващите истината“ ще бъде доста неприятно за всички засегнати. Ето защо е от жизненоважно значение за Началник на отбраната да бъде избиран човек с характер и морална сила, а не някой, който се съгласява с всяко мнение на висшестоящите.

 

В практически смисъл, тази роля трябва да бъде ясно формулирана в закона и подкрепена от няколко конкретни изисквания и задължения към Началника на отбраната, започвайки с ясното му подчиняване на изпълнителната власт, както и с редовно и ad hoc явяване пред парламента за отговаряне на въпроси. В съвременната демокрация Началникът на отбраната най-добре може да се опише като „военният мозък“ на изпълнителната власт, човекът, който е най-близо до цялостната реалност на въоръжените сили и затова може да донесе нужните на политическото ръководство военни знания, експертност, опит и мъдрост.

 

За да може да предоставя на политиците пълна и достоверна оценка е изключително важно Началникът на отбраната да не притежава командна власт над въоръжените сили, така че (1) никога да не е принуден да се самооценява и (2) никога да не бъде изкушен да предопределя политическите решения в свой личен команден интерес.

 

3. Да създава и гарантира атмосфера на честност и доверие в системата на отбраната

 

Колкото и тривиално да звучи, откритото заявяване на ролята на Началника на отбраната, като лидер по въпроса за честността и доверието изненадва мнозина в бившите комунистически държави. Разбира се, няма държава от ЦИЕ която открито да е приела нечестността, камо ли да е признала, че нейните военни експерти са предоставяли нечестни съвети. Въпреки всичко, това имплицитно се доказва от самите неуспехи и провали на решенията, взети на базата на тези съвети. И докато политическите решения обикновено подлежат на открит публичен контрол, военните съвети се дават почти винаги в условия на секретност и „при закрити врати“ и те се оказват единственият фактор, който не е достъпен за информиран контрол на нито един етап. По подразбиране това е ясно доказателство, че военният съвет е бил по някакъв начин компрометиран. Поне за още няколко поколения трябва постоянно да се напомня, че комунистическата доктрина органично отстрани истинската честност от социалната етика, като я замени с „двоемислието“ и „двойната истина“ и този манталитет все още е силно унаследен в повечето отбранителни системи в централна и източна Европа[11]. Честността трябва отново да заеме своето място във всяко действие на въоръжените сили, от гарантиране, че обучението, тренировките и ученията са реалистични и съответстват на съвременната война, до предоставянето на всеобхватни доклади до правителството и парламента за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Честната комуникация с обществото и усилията за сериозен и пълноценен PR са задължителни. Без честност, доверието вътре във въоръжените сили, но и на обществото към тях, се превръща в опасна илюзия. Без честност и доверие, нацията става беззащитна и безсилна срещу външните заплахи – били те военни, икономически или свързани с енергетиката.

 

Началникът на отбраната трябва да бъде законово задължен да гарантира честността и доверието както в рамките на отбранителната система, така и между нея и обществото. Особеностите на военната йерархия налагат той единствен в нея да има властта и правомощията да го направи. Това, още веднъж подчертава ролята му на критичен елемент, при чийто провал се проваля цялата отбранителна система – single point of failure[1]. Затова, той трябва да бъде държан политически отговорен от правителството и от парламента, а може би до степен да носи и наказателна отговорност за неизпълнение на тази своя роля. Механизмът за това трябва да бъде разработен и узаконен от изпълнителната и законодателната власт, както те намерят това за нужно и приложимо.

 

Ако климатът на честност и доверие в отбранителната система е факт в някоя от страните от ЦИЕ днес, то това е рядко, спорадично и поради щастливо стечение на обстоятелства. В резултат, широката общественост е неосведомена за истинското състояние на отбраната и въоръжените сили – като например Украйна[12]. Това отнема на обществото възможността да прави смислени заключения относно своята отбрана. Политическата „класа“ – подобно, никога не може да бъде сигурна дали знае истината и съответно политическите решения относно как, къде и кога да се изразходват оскъдните средства за отбрана са обречени на произвол и са винаги със съмнителен ефект.

 

4. Да има визия за бъдещето на отбраната (не просто „още от досегашното“)

 

В рамките на военната организация Началникът на отбраната има уникалната позиция да изработи визия за бъдещите въоръжени сили, които да бъдат развити незабавно или при настъпващите военно-технологични поколения. Тази визия е незаменима, защото осигурява на всички в отбранителната система единна пътеводна светлина за тяхното мислене и работа. Началникът на отбраната трябва да осигури тази визия през първата си година на длъжност, постоянно да я адаптира към обстоятелствата, и непрекъснато да насочва развитието на силите към нейното реализиране. Никой друг в системата за отбрана няма възможност да реализира тази тежка отговорност. Същевременно един началник на генерален щаб, поради своите командни функции върху силите, няма свободата да мисли достатъчно дългосрочно и да остава безпристрастен, просто защото е отговорен за решаване на ежедневните проблеми на въоръжените сили и за техните сегашни способности и готовност. Поради това той неизбежно и естествено ще ограничава всеки опит за „стратегическа“ визия, която би рискувала успеха в справянето с текущите „тактически“ проблеми пред войските, защото от този успех, в края на краищата, зависи неговата годишна оценка.

 

Ето защо законът трябва да посочи тази роля сред отговорностите на Началника на отбраната. И отново, само ако НО е разтоварен от текущите командни отговорности, той ще има свободата, енергията и времето да мисли и да прецени как да разработи тази визия и как да насочва мисленето и усилията на въоръжените сили към нейното постигане.

 

Твърде често тази роля се оставя неясна и на милостта на случайността, или се възлага на други без нужната съпътстваща отговорност и отчетност. Това прави усилията за прилагането ѝ в най-добрия случай – трудни, а често и контрапродуктивни. Твърде често за Началник на отбраната се избира личност, която е негодна за тази роля, с недостатъчен военен опит и без никакъв визионерски дух.

 

5. Постоянно да подобрява и оптимизира отбранителната система в интерес на реализирането на политическите цели

 

Ключов дял от работата на Началника на отбраната е да съгласува с правителството реалистични от военна гледна точка политически цели за въоръжените сили. Той трябва да се увери, че дългосрочната му визия съвпада с и гарантира постигането на заявените цели на политическото ръководство. След това е задача именно на Началника на отбраната да гарантира, че тези политически цели ежегодно са преведени в ясна военна директива за изпълнение от командирите на видовете сили. Началникът на отбраната и командирите на силите трябва да работят заедно за да са убедени и да гарантират, че целите са реалистични от военна гледна точка по отношение на необходимото за тях време и ресурси. Тази задача носи със себе си и тежката отговорност за даване на реалистичен съвет и консултиране на политиците по отношение на трудни и болезнени решения, като промяна на структурата на силите или съкращаване на някои способности, които може да са имали значение в миналото, но вече са загубили своята полезност в съвременната отбрана[13]. Тук трябва да се подчертае, че това не превръща Началника на отбраната в политическа фигура, нито че той трябва да бъде обект на политическия избирателен процес. Началникът на отбраната винаги трябва да бъде съгласувано професионално назначение, направено от правителството с одобрението на законодателната власт, при стриктно следване на политически независима и законово определена процедура за строго професионално назначаване, фиксиран срок на мандата и пълна независимост от политическия управленски цикъл. Извън обхвата на този документ е да се твърди, че Началникът на отбраната никога не трябва да бъде сменян при настъпили политически промени. Във всеки случай обаче, ако гореописаната логика е спазена и избраният Началник на отбраната е ефективен в изброените тук негови роли, това със сигурност значително ще намали вероятността от подобна смяна.

 

6. Да гарантира, че биват избирани само най-добрите лидери

 

Началникът на отбраната следва да постанови ценностите, уменията и качествата, изисквани при селекцията на висшите офицери. Негова роля е да гарантира, че тези, които са номинирани за назначаване от президента, са най-добрите воини и най-подходящите за съответните постове, които страната е могла да предостави. Началникът на отбраната следва също така да събеседва лично и да вписва своя коментар в годишната атестация на всеки офицер, който е предложен за оценка „отличен“. Това ще гарантира уеднаквяване в рамките на цялата армия на стандарта в оценяването/атестирането. Това също така ще обуздае тенденцията в ЦИЕ за „надуване“ на оценките на офицерите, където често се забравя, че отличен означава различен от всички останали. Началникът на отбраната трябва също така да поеме и отговорността да информира президента или министъра на отбраната, когато висш офицер трябва да бъде отстранен поради неадекватно изпълнение, липса на потенциал или просто оперативна умора.

 

Началникът на отбраната следва също така да наблюдава отблизо и да има реалистична представа за първоначалната селекция и набиране на новите офицери, за да е сигурен и да гарантира, че са подбрани и приложени правилните ценности и етика, лидерски и динамични качества, а не само академичните постижения. Началникът на отбраната трябва да говори пред всички кадети-бъдещи офицери поне веднъж по време на тяхното  обучение.

 

7. Да обърне специално внимание на военното обучение и тренировъчен процес, за да е сигурен, че офицерите могат да правят това, което е необходимо за бойното поле на бъдещето, а не на миналото

 

Тъй като Началникът на отбраната изработва визията за бъдещите оперативни способности и бойните умения на въоръжените сили, негова е задачата да се увери и да гарантира, че посоката на усилията на системата за образование и обучение ще реализира визията, която той цели[14]. Незаменими за тази му роля са редовните посещения и обсъждания с оперативните командири и техните щабове, тъй като те ще му дадат възможност да поддържа директна връзка между своя опит и знания и текущата армейска реалност, за да идентифицира институционалните силни страни и слабости. За да е убеден и да гарантира, че командирите могат да реализират нужните промени в постиженията и способностите на силите, Началникът на отбраната трябва редовно да посещава войсковите структури, за да обяснява защо са необходими промени и как той вижда тяхната реализация[15].

 

8. Да насърчава младшите офицери да въвеждат новости и да експериментират

 

Една от най-важните задачи за всеки Началник на отбраната е да развива инициативата на младите офицери и да ги насърчава да въвеждат иновации и да експериментират в своята професията. Само Началникът на отбраната може да направи това успешно, защото в природата на другите командири е да се стремят да контролират и стандартизират изпълнението и постиженията на подчинените им сили и да не позволяват експерименти. Те искат да постигат разпознаваеми и предсказуеми резултати, а не нещо неочаквано и изненадващо. Това обикновено води до вътрешен импулс към конформизъм и тотално придържане към правилата и процедурите. Но в днешните дни на нови технологии, наложилите се процеси много скоро остаряват и стават по-неефективни от тези на противника. И въпреки това, командирите често не са склонни да оставят подчинените си да поемат рискове и да прилагат нестандартно мислене, което отново води към разлагаща се система. Само властта на Началника на отбраната може да насърчи и едновременно да защити кариерата на онези офицери, които са динамични и поемат риск, които изпробват различни подходи и които вероятно ще са бъдещите командири, от каквито страната има нужда.

 

9. Да търси ефикасност и подобрения в отбраната, чрез сътрудничество със съюзниците

 

Началникът на отбраната е националният политико-военен „дипломатически посланик“ на въоръжените сили. Той има уникалната законова роля да може да говори от името на страната си със съюзници и партньори от най-високите военни нива на ръководство. От тази позиция той може да подобри и развие способностите на националните въоръжени сили чрез интензивно сътрудничество със съюзниците. Той единствен от офицерите може да търси необходимата за това политическа „благословия“ от правителството и да търси и реализира синергия, икономия на сили и ресурси чрез многонационални решения с други държави[16].

 

За да може успешно да прави това, от него се изисква много висок професионализъм, солидно разбиране на подробностите във всички аспекти на въоръжените сили, оперативен опит, и най-важното – мъдрост, за да разбере къде може да намери съвпадение на ползата за собствената си страна и за съюзниците. Тази дейност изисква отлично владеене на английски език за пряка дискусия и свободно обсъждане, за да може да убеждава своите съюзници и колеги. Тези умения трябва да бъдат включени в образованието и обучението на офицерите още в началото на военния им живот и да се развиват чрез разнообразен и нестандартен кариерен път. Назначенията на международни длъжности са жизнено важни за разширяване на опита и знанията на всеки бъдещ Началник на отбраната. Началникът на отбраната трябва да идентифицира потенциалните бъдещи Началници на отбраната на всеки етап от тяхната кариера и да гарантира, че техният кариерен път се развива правилно. Такава уредба не съществува в отбранителната система на никоя държава от ЦИЕ и ако това понякога е факт, то е по случайност, а не благодарение на системен дизайн.

 

10. Да гарантира политическата безпристрастност на въоръжените сили и особено на офицерския корпус и лично да бъде въплъщение на такава безпристрастност и пример за подражание от въоръжените сили

 

Въоръжените сили са задължени по закон да изпълняват възложеното им от правителството и да стоят встрани от партийния и политически живот в страната, независимо от политическите промени. Да гарантира, че въоръжените сили стоят извън политиката е фундаментална роля на всеки Началник на отбраната. Тази роля е незаменима за способността му да изпълнява всички свои останали роли и отговорности. По същество тя е condicio sine qua non. Тази роля изисква силен характер, тъй като Началникът на отбраната неизменно бива подлаган на тежък натиск от различни политически посоки в полза на тесни политически, а понякога финансови цели, вместо в полза на широкия национален интерес. Често в рамките на военните има вътрешни политически-обвързани настроения и сили, които не са съгласни със заявените цели на правителството и могат да провалят инициативите и усилията и Началникът на отбраната трябва да е способен да се справи с тях. В крайна сметка, ако Началникът на отбраната сметне, че неговия настоятелен, реалистичен и изчерпателен военен съвет е пренебрегнат, той няма друг избор освен да подаде оставка и да говори пред обществото. Алтернативата е да „се предаде“ на политизиране, а заедно със себе си – и всички военни, с което ще разруши интегритета и моралната сила на офицерския корпус. Това силно подкопава силата на отбранителната система и цялостната демократична уредба на нацията.

 

Освен, че законът трябва изрично да вмени тази роля, той трябва да предвиди и гаранции за нейното изпълнение, с ясни и недвусмислени условия, включително и с 5 годишен карантинен период след края на мандата, за заемане на политически или бизнес позиции в конфликт с отговорностите на длъжността Началник на отбраната.

 

Всяко неизпълнение или даже само частичен компромис с тази роля възпрепятства изпълнението на всички други роли и отговорности на НО. Затова законът трябва да гарантира обмислена и детайлно предписана процедура за номиниране и назначаване на Началник на отбраната, включително всички необходими взаимни контролни механизми (checks and balances) между изпълнителните и законодателните органи в този процес. Той трябва да включва получаване на одобрение от парламента преди всяко повишаване на офицер в генералско звание или назначаване на генералска длъжност. Селекционния процес за бъдещия Началник на отбраната реално стартира с повишаването на офицерите в техните първи генералски звания, защото измежду тях след няколко години ще бъде избран следващия Началник на отбраната.

 

За да обобщим, Началникът на отбраната има двойствена политико-военна мисия. Във възходяща посока – да предоставя на правителството всеобхватен, реалистичен и безпристрастен военен съвет, а в низходяща посока – да гарантира, че въоръжените сили са интегрирани, кохерентни и фокусирани както върху настоящата реалност, така и върху бъдещите отбранителни нужди на държавата. Тази трудна комбинация изисква Началникът на отбраната да няма оперативни командни функции, а да използва своето старшинство и власт над командирите на силите, за да гарантира и да е уверен, че те се фокусират върху оперативния реализъм и върху собствената му визия за бъдещите въоръжени сили. Подходящ пример за следване и осветляване на всички дискутирани по-горе въпроси е кариерата на бившия финландски Началник на отбраната генерал Густав Хаглунд, описани в Уикипедия[17].

 

Глен Грант
Ukrainian Institute for the Future

Владимир Миленски
Атлантически съвет на България

 

 


[1] Single Point of Failure = „Единична точка на отказ“ е част от система, която, ако се провали, се проваля цялата система.

[1] Thomas Durell-Young, Anatomy of Post-Communist European Defence Institutions, The Mirage of Military Modernity, (London, Bloomsbury Academic, 2017) 96.

[2] http://www.isis-bg.org/Publications/research_reports/research_report_14.htm#introduction

[3] https://www.bbc.com/news/world-europe-29593405

[4] https://sofiaglobe.com/2017/08/30/report-on-bulgarian-armed-forces-personnel-shortages-insufficient-resources-obsolete-equipment/

[5] Richard E. Simpkin, Race to the Swift: Thoughts on Twenty-First Century Warfare (London, Brassey’s, 1985), passim.

[6] Thomas-Durell Young, ‘Can NATO’s “New” Allies and Key Partners Exercise National-Level Command in Crisis and War’? Comparative Strategy 37, no. 1 (2018): 15. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/01495933.2018.1419711

[7] Добър пример за изпълнение на тази роля е генерал Колин Пауъл в Първата война в Персийския залив. Вж. Bob Woodward, The Commanders: The Pentagon and the First Gulf War, 1989-1991 (New York: Touchstone, 1991).

[8] В неотдавнашен разговор с единия от авторите, висш офицер от страна от ЦИЕ пренебрежително отхвърли възможността да отиде и да говори пред правителствени и парламентарни представители за развитието и нуждите на силите за отбрана, защото бил твърде зает за подобни неща и вместо това щял да изпрати някой свой подчинен. Въобще отсъстваше разбиране за изискванията на гражданския контрол над въоръжените сили и за взаимоотношенията между тези две страни.

[9] Виж www.aa.com.tr/en/europe/slovenian-army-chief-sacked-after-nato-test-failure/1071195, както и https://www.total-slovenia-news.com/politics/6082-new-chief-of-general-staff-for-slovenian-armed-forces

[10] https://aaf.mil.al/english/index.php/shtabipergjithshem “The Chief of General Staff (CHOD) is accountable to the President of the Republic, the Prime Minister and the Minister of Defense for the command of the Armed Forces; directs the training and combat readiness of the Armed Forces; ensures the recruitment of military personnel through the integrated protection staff and the Personnel Recruitment Center as well as takes the direction and organization of military and non-military actions”.

[11] Асен Игнатов, Психология на комунизма, (Нов Български Университет, 2013 / J. Berchman (1985)), 34. „В източния блок обаче съображенията по същество, при изготвянето на един доклад, са само второстепенни. Много по-важно за съветника е неговият анализ да не противоречи на разбиранията на шефа и да не го шокира. Стремежът на съветника не е насочен на първо място към това вярно да възпроизведе реалното положение на нещата, а в много по-голяма степен той се старае да се нагоди към предварително формираните идеи на шефа или да отгатне тези идеи. Той се самоцензурира, преди още да се е явил пред началника.“

[12] Glen Grant, How Ukraine Can Build an Army to Defeat Putin, Kiev Post (Kyiv 31 January 2018) https://www.kyivpost.com/article/opinion/op-ed/glen-grant-ukraine-can-build-army-beat-putin.html.

[13] https://www.theguardian.com/politics/2012/dec/17/defence-vision-uk-armed-forces

[14] Отличен пример е документът “Joint Chiefs of Staff Vision and Guidance for Professional Military Education & Talent Management – Developing Today’s Joint Officers for Tomorrow’s Ways of War”: (https://www.jcs.mil/Portals/36/Documents/Doctrine/education/jcs_pme_tm_vision.pdf?ver=2020-05-15-102429-817) и поддържащият анализ в статията “Finally getting serious about Professional Military Education”:  (https://warontherocks.com/2020/05/finally-getting-serious-about-professional-military-education/?fbclid=IwAR2-tCauoQ9gPI43qJ5gLdhspQQ0h2VKB9NSCIyGY-QAs4Ir2VdN1v5vnVo)

[15] Провалът, като цяло, на началниците на отбраната в ЦИЕ да реализират тази си роля е разкрит в критичния анализ на военнообразователните системи от региона в, Young, Anatomy of Post-Communist European Defense Institutions, 162-164.

[16] https://www.theguardian.com/politics/2012/dec/17/defence-vision-uk-armed-forces

[17] https://en.wikipedia.org/wiki/Gustav_H%C3%A4gglund

 


 

Глен Грант е подполковник от резерва, от британската армия, с 37-годишна военна кариера. Работи като експерт по реформите в отбраната в Ukrainian Institute for the Future и с украинския парламент, като експерт по отбрана и сигурност. Основната му работа през последните двадесет години е провеждането на реформи и промени в организациите за отбрана и сигурност в Европа, като е работил с министерствата на отбраната или въоръжените сили на петнадесет европейски държави, включително Украйна, България и Полша. Има магистърска степен по лидерство на иновациите и промените от университета Йорк Сейнт Джон във Великобритания. Глен живее в Латвия и е преподавател по стратегия и управление на кризи в Riga Business School.

 


 

Владимир Миленски е полковник от резерва, от Българската армия, , член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България. След приключване през 2011 г. на своята 27-годишна активна военна служба, той работи по тематиката на отбранителната политика, гражданско-военните отношения и проблемите във функционирането и реформите в отбранителните институции на младите демокрации в централна и източна Европа.

Оставете коментар

Още
На училище по време на пандемия – за и против

На училище по време на пандемия – за и против

Оригинална публикация: toest.bg   Защо децата отново тръгват на училище, а студентите продължават да учат дистанционно? За мнозина това решение…
„Дахомейците“ и ескалацията

„Дахомейците“ и ескалацията

  Когато една задълбочаваща се политическа криза не бъде разрешена с политически средства, тя се премества на улицата, където всичко…
Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

  Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.…