За миграцията и икономическото „равенство”

За миграцията и икономическото „равенство”

Photo: AFP
Photo: AFP

 

Как нашите общества ще се справят с огромния наплив на хора, които не се вписват в съвременния икономически и културен климат? Това е въпрос, който засега остава без отговор. Какво да се прави с това демографско цунами от хора без умения, образование или квалификация, чиято непрестанна нужда да живеят по-добре и да получат всичко, на което според тях се радват развитите общества, се подбужда постоянно от все по-достъпните, глобализирани медии.

 

Разбира се, никой не си дава труда да разясни на тези хора каква е цената на това така наречено „качество на живот”. Че се изискват усилия, трудова етика, многогодишно обучение и възпитание, жертви, за да се постигнат целите; че няма незабавно лично удовлетворение, че се отлага генетичното размножаване и се избягват многократните раждания, че се налага планиране и чувство за отговорност към потомството – всичко това се игнорира, не се споменава. Огромни маси хора се стичат към земите, къде според тях тече мляко и мед. Те не са способни и не са готови да приемат и спазват стандартите на развитите нации, но въпреки това  жадуват за техния начин на живот.

 

Филмите и сателитните телевизионни предавания, които са достъпни навсякъде, са много привлекателни, особено за хора, които имат ниско ниво на образование и обща култура или мизерни доходи и мъгляви представи за реалностите на живота на Запад. Но най-лошото от всичко е безотговорно високата раждаемост в регионите, откъдето идват тези хора и където тези илюзии изобилстват. Масовото преселение на милиони, водени от такива инстинкти в посока към по-богатите центрове на западния свят, е формула за бедствие. Не защото тези хора са по-малко достойни от жителите на цивилизованите страни, а защото са различни. Резултатът от тези преселения из цялата планета е лесно предвидим: Цивилизацията, както я познаваме, е на път да се промени. Има преломна точка, в която равновесието, дори и по чисто демографски причини, ще се наклони и нещата ще отидат в обратна посока. Както в много предишни епохи, поради своята многочисленост, по-малко цивилизованите ще превземат и ще покорят по-цивилизованите и по-бавно размножаващи се членове на човешката раса. Сривът надолу в един варварски етап от човешката история е неизбежен и всъщност няма нищо ново в това.

 

Разликата този път е, че инвазията не е с помощта на оръжие, а с майки и децата им. Няма как западната цивилизация да се бори срещу такава инвазия, без да пожертва най-съкровените си ценности. И така стига от положение шах до мат. Защото сме толкова цивилизовани и защото пожертвахме собствената си плодовитост в името на това да се грижим възможно най-добре и да възпитаме възможно най-правилно единственото си дете или две деца, затова сега ще бъдем принудени да се грижим и да плащаме всички сметки за децата на хората, които просто идват в нашата страна, не с ятагани, а с деца в ръцете си. Всичко това в името на заявените от нас християнски ценности.

 

Именно защото тези деца вече са родени, не можем да се борим срещу наплива. Не можем да им откажем техните „права”. Можем само да плащаме сметките им. Не трябва да очакваме благодарност за това – по-вероятно е да срещнем омраза в отговор на доброжелателността си. Също така, тъй като имаме различна вяра и убеждения, отваряме възможности за тероризъм, замърсяване и упадък на градовете, построени и обичани от нас и нашите предци. Преломната точка е демографска по същество. Не толкова отдавна, в нашето детство, населението в света беше само 2 милиарда души, а сега е вече 7 милиарда. Какъв ще бъде краят на тази невъзможна експоненциална демографска крива или по-скоро линия, която върви право нагоре? Предсказуема катастрофа. Ако наблюдаваме природата и нейното удивително саморегулиране, виждаме как нещата се връщат в равновесие, понякога насилствено, как студът се заменя с циклони топъл въздух, свръхпопулацията на риби или мишки се балансира от настъпили природни бедствия и т.н.

 

Сега не виждаме такива природни сили, които да контролират процеса. Поне не още. Има нещо, което Карл Юнг е прозрял навремето и което се нарича „колективно несъзнавано“. Най-просто казано, това е интуиция, разум, по-голям от всички наши индивидуални умове, който притежава почти мистичната сила да схване най-дълбоките нива на универсалното познание, за разлика от нашите ограничени индивидуални възгледи. И ние поотделно откликваме на призивите му, без винаги да виждаме по-голямата картина. Не можем да видим по-дълбокия пласт, но реагираме на него несъзнателно, поотделно, подобно на действията на пчела, ограничена в своя малък прозорец в пчелния кошер. Така че, нашият поглед върху нещата е ограничен. Никой в ​​Древен Рим не е виждал изписаните на стената думи „Мене, Мене, Текел, Упарсин”*. Не са разбрали добре значението им, и то най-вече онези, за които е било предназначено това послание. Сегашното бедствие за Западния свят, което ескалира много бързо, е достигнало преломния момент, кулминацията.

 

Балансиращият ход на природата срещу приближаващото свръхнаселение, би бил масово изчезване на човешкия вид. В нашия случай, в положението, в което се намираме и с оглед на капацитета и числеността на световното население, най-вероятното решение е война. В една такава война може да загинат няколко милиарда души. Това неизбежно би разрушило Западната цивилизация, както я познаваме. Оварваряването на човешката раса ще бъде извършено бързо. Може би това ще доведе до подмладяване или рестартиране на света, при което ще завърши нашият сегмент от световната история и ще бъдем заменени от други, по-плодовити и жизнени хора, които ще започнат всичко от нулата. Те ще се заемат с написването на собствената си част от историята на света, включително изобретяването на колелото, откриването на граматиката и теорията на дескриптивната геометрия. Това се е случвало много пъти преди, затова сълзите са безсмислени. Единствено озадачаващо е продължаващото мълчание на боговете.

 

От д-р Любомир Канов

 

* Фразата в Старозаветната книга на пророка Данаил (Дан. 5:24-31). „Мене, мене, текел, упарсин“ се възприема като предзнаменование за края на нещо значимо и синоним на особено нехайство пред реална опасност – Б.пр.

 

 


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter

или да ни подкрепите ТУК

Оставете коментар

Още
В поредната "велика" революция - разграждане на модерно варварство

В поредната "велика" революция - разграждане на модерно варварство

Преживяваме период на могъщи глобални трансформации и в природата, и в социума. Според марксистите и неомарксистите светът се развива възходящо…
САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

САЩ имат нужда от по-задълбочено разследване на Русия

Сенатът може да направи нещо много важно за страната като проведе собствено разследване за намесата на Русия в президентските избори…
Не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл

Не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл

Незададени въпроси, Неполучени отговори:   Кой всъщност обяви неравенството за грях и защо? Та нима не е очевидно, че в…