Държавен Департамент на САЩ: Международен доклад за религиозната свобода в България (2019)

Държавен Департамент на САЩ: Международен доклад за религиозната свобода в България (2019)

religion

Kонституцията на Република България предвижда свобода на религията и съвестта. Религиозните групи могат да функционират без регистрация, но регистрираните групи получават обезщетения. Конституцията определя Православното Християнство като „традиционна“ религия за страната, а законът освобождава Българската Православна Църква (БПЦ) от регистрация.

 

Според проучване на Европейската комисия, публикувано през май, 20% от анкетираните заявиха, че религиозната дискриминация е широко разпространена. Членовете на „Църква на Исус Христос на светиите от последните дни“ и Свидетелите на Йехова съобщават за тормоз и заплахи. Свидетелите на Йехова съобщиха, че в последно време случаите на нападения и тормоз намаляват, но заявиха, че някои медии представят невярно техни действия.

 

Мюсюлманите и евреите съобщават за случаи с вандализъм спрямо техни имоти.

 

Високопоставени Предстоятели от Българската Православна Църква отхвърлиха призивите на Папа Франциск за вселенско единство по време на неговото посещение през месец май, като Пловдивският Митрополит Николай каза:

 

Не е възможно да се обединят светлината и тъмнината.

 

Националният съвет на религиозните общности продължи усилията си за насърчаване на религиозната толерантност.

 

Посланикът на САЩ подкрепи усилията на гражданското общество за насърчаване на толерантността и манифеста срещу речта на омразата, подписан от Министерския съвет. Посланикът и други служители от Посолството на САЩ редовно обсъждаха случаи на религиозна дискриминация, тормоз на религиозни малцинства и законодателни инициативи, ограничаващи религиозната дейност, включително с представители на Народното събрание, Дирекцията по вероизповеданията, Службата на омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация и други местни власти, правоприлагащи органи и малцинствени религиозни групи.

 

Правителството на САЩ оценява общото население на 7 милиона (прогнозата е от средата на 2019 г.). Според преброяването през 2011 г. (най-новото), 76% от населението се определят като Православни Християни, свързани предимно с Българската Православна Църква. Преброяването отчита, че мюсюлманите, втората по големина религиозна група, са приблизително 10% от населението, следвани от протестантите с 1,1% и римокатолиците с 0,8%. Православните християни от Арменската Апостолическа православна църква (ААПЦ), евреи, свидетели на Йехова, членове на Църквата на Исус Христос и други групи – заедно представляват 0,2% от населението. Според преброяването, 4,8% от анкетираните не са религиозни, а 7,1% не посочват религия. Според доклад на Агенцията за социални анализи, публикуван през месец април, 74% от хората се определят като Православни Християни, 10% като мюсюлмани, 13% като атеисти и 3% са от други религиозни традиции.

 

Някои религиозни малцинства са концентрирани географски. Много мюсюлмани, включително етнически турци, роми и помаци (потомци на славянски българи, преминали към исляма през Османско Владичество) живеят в Родопите, по протежение на южната граница с Гърция и Турция. Етническите турски и ромски мюсюлмани също в голямата си част живеят на североизток и по Черноморието. Някои от последните роми, приели исляма, живеят в градове в централния регион, като Пловдив и Пазарджик. Според преброяването, близо 40% от римокатолиците живеят в и около Пловдив. По-голямата част от малката еврейска общност живее в София, Пловдив и по Черноморието. Протестантите са широко разпръснати. Много от ромите са новопокръстени протестанти. Протестантите са по-многобройни в райони с голяма ромска популация.

 

Приблизително 80% от градското население и 62% от селското население се определят като Православни Християни. Приблизително 25% от селското население се определят като мюсюлмани, в сравнение с 4% от градското население.

 

Конституцията декларира свободата на съвестта и избора на религия. Никоя религия не е неприкосновена. Забранява се религиозната дискриминация и държавата предвижда да съдейства за поддържане на толерантността и уважението сред вярващи от различни вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. В Конституцията се посочва, че дейността на религиите е неограничена, а религиозните вярвания, институции и общности не може да се използват за политически цели. Конституцията ограничава свободата на вероизповеданието дотолкова, доколкото нейното функциониране би било в ущърб на националната сигурност, обществения ред, здравето, морала или правата и свободата на другите. В Конституцията се посочва, че никой не е освободен от задължения, установени от Конституцията или закона, на основание религиозни или други убеждения. Конституцията също така предвижда отделяне на религиозните институции от държавата и забранява формирането на политически партии по религиозна линия, както и организации, които подбуждат религиозна враждебност. Законът не позволява никакви привилегии, основани на религиозна идентичност.

 

Конституцията определя Православното Християнство като традиционна религия за страната. Законът установява Българската Православна Църква като юридическо лице, като го освобождава от съдебната регистрация, която е задължителна за всички други религиозни групи, които искат юридическо признание.

 

През месец май Европейската комисия извърши проучване във всяка държава-членка на Европейския съюз относно разбирането за дискриминация, и публикува резултатите през месец септември.

 

Според резултатите, 20% от анкетираните смятат, че дискриминацията въз основа на религия или вяра е широко разпространена в България, докато 62% са заявили, че това е рядкост. 65% са заявили, че би им било приятно да има човек, заемащ най-високо избраната политическа позиция в страната, който да принадлежи към религия, различна от останалите, към които принадлежи по-голямата част от населението. Освен това, 93% са посочили, че ще им бъде приятно да работят в тясно сътрудничество с християнин, 80% са посочили, че предпочитат с атеист, 79% – с евреин, 69% – с будист и 75% – с мюсюлманин. Запитани как биха се чувствали, ако детето им е в „любовна връзка“ с човек, принадлежащ към различни групи, 90% отговарят, че би им било приятно, ако партньорът е християнин, 71% – ако е атеист, 62% – ако е евреин, 49% – ако е будист, 48% – ако е мюсюлманин.

 

По време на посещението си на 05 май в страната, The New York Times съобщи, че Папа Франциск се срещна с Предстоятеля на Българската Православна Църква Патриарх Неофит, но Православната Йерархия забрани на свещениците да се поклонят на Папата. Ecumenical News съобщи, че след призива на Папа Франциск за религиозно единство и след призива му за грижата за мигрантите, Пловдивският Митрополит Николай от Българската Православна Църква отхвърли папската визита като политическа, и разкритикува усилията на Папата да подобри отношенията между Православната и Римокатолическата Църква. Местен източник на новини – Под тепето – цитира Митрополит Николай, който казва на местните богомолци:

 

Посещението на римския Папа е политически акт, целта е да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихристът, папата да го посрещне, и чрез него всички, които идват заедно с него. Как да се обединим всички? Не е възможно да се обединят светлината и тъмнината.

 

 

Източник: United States Department of State

Превод: Doxologia INFONEWS

 

 


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter

или да ни подкрепите ТУК

Оставете коментар

Още
На училище по време на пандемия – за и против

На училище по време на пандемия – за и против

Оригинална публикация: toest.bg   Защо децата отново тръгват на училище, а студентите продължават да учат дистанционно? За мнозина това решение…
„Дахомейците“ и ескалацията

„Дахомейците“ и ескалацията

  Когато една задълбочаваща се политическа криза не бъде разрешена с политически средства, тя се премества на улицата, където всичко…
Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

  Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.…