Зовът на сърцето

Зовът на сърцето

Alex Alexiev

 

Утре, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм.

 

Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен, съветник на премиера Филип Димитров, преподавател в Станфордския университет, научен сътрудник в института „Хъдсън“, автор на книги, консултант на водещи американски неправителствени институции.

 

В САЩ Алекс Алексиев е смятан за един от най-добрите познавачи на радикалния ислям. Той бе основател и председател на Центъра за изследвания на балканския и черноморския регион и отговорен редактор на Bulgaria Analytica.

 

Прекланяме се пред забележителната му кариера, пред почтеността, великодушието и способността му да вдъхновява. Малко са думите, които да опишат човека и професионалиста Алекс Алексиев! Публикуваме спомен за него от приятеля му д-р Любомир Канов.

 

 

Настанихме се с Алекс в малък семеен хотел в Чепеларе, край рекичката, срещу тучните родопски поляни, от които започват горите с великански ели към Мечи Чал, пълни с билки, цветя, диви ягоди и родопски манатарки.

 

Това беше сбъдната мечта: двама приятели живели десетки години в Америка, да се върнат в родината си и в най-човешката българска планина да отидат за гъби. По стръмните пътеки нагоре, с меката пружинираща горска почва под краката ни, обсипана с шишарки, ние се изкачвахме и слизахме по планината, а след това сядахме в ресторантчето с неизбежната кана вино на масата. Проследявахме с погледи на застаряващи познавачи младите келнерки и обезоръжаващо намеквахме пред тях, че ние всъщност сме стари гейове. Намеквахме, че сме напълно безопасни, надявайки се тайно, че те ще запротестират и ще кажат: О, не, знаем ви ние колко сте безопасни! – след което да врътнат кокетно стройните си тела на път към кухнята.

 

Говорехме си за риби в Аляска, за лов и за политика, за великите мъже, които той бе срещал по пътя си, за нашето нелеко минало, пълно с трагедии и триумфи и разбира се за бъдещето, което винаги се случва, докато кроим съвсем други планове. Сушехме манатарките на балкона, бяхме намерили доста.

 

Един ден се случи така, че се разделихме и аз вече бях слязъл към станцията на лифта, докато Алекс бе излязъл от гората по-нагоре към пътя. Един раздрънкан джип с обратно кормило, от онези които са често срещани из Родопите спрял и оттам излезнала една суха и подвижна жена с неопределена възраст, облечена в полумъжки дрехи, тежаща максимум 40 кг, която предложила да го закара до станцията. Оказа се, че е на наша възраст и е най-голямата гъбарка и билкарка в района.

 

Било нещо като любов между две сродни души от пръв поглед, както решихме по-късно, когато обсъдихме случката. Пречката обаче, за да се осъществи тoзи романс, пламнал така неочаквано в кабината на стария джип, както Алекс ми разказа, била че тя била женена за един твърде суров дървосекач с много зъл нрав, който бил убил при свада друг мъж в местната кръчма. Когато дошли да го арестуват, той решил да избегне затвора, като си отсякъл едната ръка. Надявал се, че ще го изпратят в болница и ще му се размине. Уви, след болницата го пратили все пак в затвора. Решихме, смеейки се до сълзи, че е твърде опасно да се следва зовът на сърцето. Всъщност, това беше една много сърцата и интересна жена, но жалко, че не я срещнахме след това, за да ни разкаже онова, което знаеше за планината и гъбите.

 

И ние никога повече не отидохме заедно да берем гъби. В моята памет обаче, ще останат незабравимите разговори и прозрения на Алекс за света и за смисъла на нещата, които се случват в него, за приносът, който той лично е имал, за да се срине съветския комунизъм, както и огорчението от новия либерален ред, заплашващ да потопи Запада в догмите на новото левичарство. Споделяхме общи възгледи, защото и двамата притежавахме тежък и безмилостен опит в Злото, което бяхме изпитали през своя живот. Но ние споделяхме също и любовта към живота, към чашата вино с приятел, към океана и към речната пъстърва, към свободата и към прекрасното в природата и човека, към доброто, което понякога ни просълзяваше.

 

Алекс вече го няма, но тук е останала душата му, запечатана е в нас завинаги, поне докато сме още живи. А след това, вярвам че отново ще сме заедно във Вечността и ще отидем пак за гъби. Надявам се, че и там човек може да се наведе и да си откъсне някоя родопска манатарка.

 

От д-р Любомир Канов

Оставете коментар

Още
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…
Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Не знам защо, но в днешната световна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота…
Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Украинският политик се чувства комфортно в страната, щом е придобил 23 хектара от територията на Черноморие, в общините Несебър, Поморие…