Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

Alex Alexiev_Wb11

 

„Не върви пред мен – мога да не те следвам.

Не върви след мен – мога да не те водя.

Върви до мен и просто ми бъди приятел.”

Албер Камю     

 

С Алекс съм свързан и професионално, доколкото той беше известно време нейде на границата между комунизма и демокрацията директор на българската емисия на РСЕ в Мюнхен, където аз пък работех като програмен редактор, отговарящ за седмичната културна програма „Контакти”, и личностно, когато впоследствие, след директорството му, се сприятелихме. (С директори, особено мои, аз не другарувам – другарувам по-скоро с портиери.) Много и разнолики са спомените, споделени от Алекс в колоритните ни отношения. Ще пресъздам един от тях, който той ми е разказвал неведнъж на живописния си, артистичен български език. Език който, за разлика от много други емигранти, Алекс съхрани книжовен и чист и като изгнаник. Настоящата случка Алекс разказваше по безчетните ни ресторантски и домашни трапези, на които по антична традиция не се старее, винаги различно нюансирана, но еднакво завладяваща – веднъж я разказа, доколкото си спомням, и пред нашите общи приятели Петър Стоянов и Любо Канов. Ще я преразкажа с цялата достоверност, на която споменът е способен:

 

И така, изгнаническият път на Алекс от кошмара на тоталитаризма към Америка минава през Германия. Където ден преди да литне за САЩ получава остри коремни болки и отива на обстоен гастрологичен преглед. Лекарят му казва, че има стомашна язва и за негов ужас му предписва дълга и строга диета, която трябва да спазва доживотно и стриктно и която му забранява любимия алкохол и любимите пикантни подправки. Всяко нарушаване на диетата – предупреждава го лекарят на раздяла – е риск за живота. Хедонистът  Алекс, за когото насладата беше висше благо, напуска кабинета обезсърчен, обезсърчен се мята на самолета, за да кацне на другия ден ни жив, ни умрял в САЩ. Полетът над океана се оказва вълнуващ като полет над кукувиче гнездо. За Алекс той е не преддверие към един нов, бленуван цяла една студентска младост живот в Свободния свят – полетът над океана се превръща за пасажера в подготовка за смърт. Негово Величество Животът не само се отнесъл негостоприемно към порива на Алекс за бъдеще – той отказал дори само да открехне дверите си пред него. На десет хиляди метра над земята, нейде на границата между този свят и отвъдното, Животът прошепнал дискретно в ухото му: „Дотук, само дотук бяхме заедно, млади човече. Вече не сме сподвижници с теб – общият ни път приключи. Оттук нататък ще трябва да се справяш без мен! И аз без теб ще се справям.” А станало така, защото след тежки размисли във въздуха младият пациент стига до извода, че подобно жалко диетично съществуване не е за него и решава да се противопостави на медицинската ригидност по своя си начин на убеден хедонист – на хедонистичен живот хедонистична смърт отива. Веднага щом се приземява все още живият смъртник Алекс Алексиев си купува бутилка ракия, затваря се сам в хотелската си стая, прави си цяла купа обилно подправена с огнено люти чушки салата, прекръства се ритуално и започва кулинарния си бунт срещу докторските рестрикции – нещо като Тайната вечеря, но без тайнствата, без Христос и апостолите й. Сам на себе си бил апостол, вечеряйки за последен път скитникът между световете Алекс – и Христос, и христосовец сам на себе си бил. След два часа дъното на бутилката лъсва, салатата е пометена без остатък, пациентът ляга и се прощава мислено с живота, уверен, че вече ще мре. Само едно се питал в предсмъртна тревожност пациентът: дали го очаква местожителство в рая или в ада? За рая не бил достатъчно безгрешен – за ада достатъчно грешен не бил. А в едно от двете царства трябвало все таки да се пресели. Заспива Алекс мъртвешки сън, но както се оказва сутринта, само временно. За негова изненада след десетина часа се събужда жив и бодър – като че ли е пил не смъртоносна ракия, а еликсир на живота. Така първата битка със смъртта младият Алекс спечелил убедително и собственоръчно. Благодарение на нейния драматизъм Алекс прозрял за сетен път, че насладата е най-могъщото и витално противодействие на всяка доктрина – дори и на медицинската.

 

След това начално изпитание съветологът Алекс печели и много други подобни битки със смъртта от двете страни на Желязната завеса. Някои от тези безкръвни, но ожесточени стълкновения водехме двама рамо до рамо по родните и чужди медии. В други от тях обаче, които не бяха така безкръвни, Алекс се сражаваше сам – включително и по заснежените плата на окупирания от Червената армия Афганистан. Битки, водени вече не само за своя собствен, а и за нашия общ живот, за нашите права и свободи. Битки, за които също ми е разказвал с вълнението, с което ги е изстрадал като пълномощник на Пентагона. И за които и аз ще разказвам един предстоящ ден. Ще разказвам развълнуван и, надявам се, вълнуващо.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

  Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.…
Зовът на сърцето

Зовът на сърцето

  Утре, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и…
Панихида в памет на Алекс Алексиев - 28.07.2020

Панихида в памет на Алекс Алексиев - 28.07.2020

  По повод една година от кончината на политическия анализатор и експерт по сигурност Алекс Алексиев, на 28 юли (вторник)…