Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

Безсмъртен спомен за една несъстояла се смърт

Alex Alexiev_Wb11

 

„Не върви пред мен – мога да не те следвам.

Не върви след мен – мога да не те водя.

Върви до мен и просто ми бъди приятел.”

Албер Камю     

 

С Алекс съм свързан и професионално, доколкото той беше известно време нейде на границата между комунизма и демокрацията директор на българската емисия на РСЕ в Мюнхен, където аз пък работех като програмен редактор, отговарящ за седмичната културна програма „Контакти”, и личностно, когато впоследствие, след директорството му, се сприятелихме. (С директори, особено мои, аз не другарувам – другарувам по-скоро с портиери.) Много и разнолики са спомените, споделени от Алекс в колоритните ни отношения. Ще пресъздам един от тях, който той ми е разказвал неведнъж на живописния си, артистичен български език. Език който, за разлика от много други емигранти, Алекс съхрани книжовен и чист и като изгнаник. Настоящата случка Алекс разказваше по безчетните ни ресторантски и домашни трапези, на които по антична традиция не се старее, винаги различно нюансирана, но еднакво завладяваща – веднъж я разказа, доколкото си спомням, и пред нашите общи приятели Петър Стоянов и Любо Канов. Ще я преразкажа с цялата достоверност, на която споменът е способен:

 

И така, изгнаническият път на Алекс от кошмара на тоталитаризма към Америка минава през Германия. Където ден преди да литне за САЩ получава остри коремни болки и отива на обстоен гастрологичен преглед. Лекарят му казва, че има стомашна язва и за негов ужас му предписва дълга и строга диета, която трябва да спазва доживотно и стриктно и която му забранява любимия алкохол и любимите пикантни подправки. Всяко нарушаване на диетата – предупреждава го лекарят на раздяла – е риск за живота. Хедонистът  Алекс, за когото насладата беше висше благо, напуска кабинета обезсърчен, обезсърчен се мята на самолета, за да кацне на другия ден ни жив, ни умрял в САЩ. Полетът над океана се оказва вълнуващ като полет над кукувиче гнездо. За Алекс той е не преддверие към един нов, бленуван цяла една студентска младост живот в Свободния свят – полетът над океана се превръща за пасажера в подготовка за смърт. Негово Величество Животът не само се отнесъл негостоприемно към порива на Алекс за бъдеще – той отказал дори само да открехне дверите си пред него. На десет хиляди метра над земята, нейде на границата между този свят и отвъдното, Животът прошепнал дискретно в ухото му: „Дотук, само дотук бяхме заедно, млади човече. Вече не сме сподвижници с теб – общият ни път приключи. Оттук нататък ще трябва да се справяш без мен! И аз без теб ще се справям.” А станало така, защото след тежки размисли във въздуха младият пациент стига до извода, че подобно жалко диетично съществуване не е за него и решава да се противопостави на медицинската ригидност по своя си начин на убеден хедонист – на хедонистичен живот хедонистична смърт отива. Веднага щом се приземява все още живият смъртник Алекс Алексиев си купува бутилка ракия, затваря се сам в хотелската си стая, прави си цяла купа обилно подправена с огнено люти чушки салата, прекръства се ритуално и започва кулинарния си бунт срещу докторските рестрикции – нещо като Тайната вечеря, но без тайнствата, без Христос и апостолите й. Сам на себе си бил апостол, вечеряйки за последен път скитникът между световете Алекс – и Христос, и христосовец сам на себе си бил. След два часа дъното на бутилката лъсва, салатата е пометена без остатък, пациентът ляга и се прощава мислено с живота, уверен, че вече ще мре. Само едно се питал в предсмъртна тревожност пациентът: дали го очаква местожителство в рая или в ада? За рая не бил достатъчно безгрешен – за ада достатъчно грешен не бил. А в едно от двете царства трябвало все таки да се пресели. Заспива Алекс мъртвешки сън, но както се оказва сутринта, само временно. За негова изненада след десетина часа се събужда жив и бодър – като че ли е пил не смъртоносна ракия, а еликсир на живота. Така първата битка със смъртта младият Алекс спечелил убедително и собственоръчно. Благодарение на нейния драматизъм Алекс прозрял за сетен път, че насладата е най-могъщото и витално противодействие на всяка доктрина – дори и на медицинската.

 

След това начално изпитание съветологът Алекс печели и много други подобни битки със смъртта от двете страни на Желязната завеса. Някои от тези безкръвни, но ожесточени стълкновения водехме двама рамо до рамо по родните и чужди медии. В други от тях обаче, които не бяха така безкръвни, Алекс се сражаваше сам – включително и по заснежените плата на окупирания от Червената армия Афганистан. Битки, водени вече не само за своя собствен, а и за нашия общ живот, за нашите права и свободи. Битки, за които също ми е разказвал с вълнението, с което ги е изстрадал като пълномощник на Пентагона. И за които и аз ще разказвам един предстоящ ден. Ще разказвам развълнуван и, надявам се, вълнуващо.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…
Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Не знам защо, но в днешната световна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота…
Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Украинският политик се чувства комфортно в страната, щом е придобил 23 хектара от територията на Черноморие, в общините Несебър, Поморие…