Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

lubomir kanov

Не знам защо, но в днешната световна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота си на тази кауза като психиатър, изказвам голямото си неодобрение към всички, които наистина не разбраха какво страдание и каква беда са тези болести, които изобщо не са различни от другите човешки болести.

 

Това е така и до днес в България, а и в света до голяма степен. Това са малфункции на мозъка, а не на “душата”. Сложни са за разбиране, понякога плашещи състояния. Като степен на страдание, са може би най-страховитите, но се случват на хора като нас, всеки ден. Когато се случат, никой освен най-близките не се притичва на помощ, а обществото абдикира.

 

В самотата, в ъглите където са запокитени тези болни, няма никаква светлина. Даже и лекарите в България напускат тези здрачни територии, защото кой иска да прекара живота си там? Говорят за права, за екология, за зелени идиотизми струващи трилиони долари, за правата и привилегиите на напълно здрави хора с единствената им заслуга, че имат повече меланин в кожата или че най-важното е да намалим въглеродният си отпечатък върху планетата. Крещят за ущърбени права на сексуални малцинства, които много често се радват на сибаритски начин на живот и многобройни привилегии, които поради своите таланти и успешен маркетинг на специфичните умения в изкуствата, модата и луксозните сфери на живота, нерядко ги поставят в неравностойно положение спрямо обикновеният бачкатор с три деца на гърба си.

 

Докато за клетниците с психична болест никой не би се застъпил, а и те са загубили до голяма степен разума си, за да се защитят сами. Системата ни убива? Кой кого убива всъщност? Кой хвърля яйца в защита на тези хора? Кой лицедейства в Парламента в тяхна полза? Ако имаме 5 близки хора, поне един от тях се нуждае от помощ или от лечение. Такава е статистиката. Е, и? Няма никой, който да заяви ясно проблема и да постави верните приоритети.

 

Да, умират хора от Ковид 19, всеки ден ги броят, но някой казва ли, че средната възраст на починалите е колкото средната продължителност на живота, ала никой не споменава възрастта на самоубийците, на алкохолизираните и на отчаяните с нелекувани депресии. Атомизирани общества, които под хуманност разбират защитата на откровени рецидивисти и престъпници, занимават се да рехабилитират хора убили хладнокръвно невинни жертви, но безразлични към онези сполетени от истинската беда на ужасяваща болест. Често лечима, но делегирана в задният двор на медицината.

 

Да, един стент или един преден зъб струва много повече в ценоразписа на съвремието ни. Един човек, който е изгубил контрол над психиката си и живота си, се счита за лузър и се оставя да си погине по начина, по който е най-евтино. Обикновено, чрез бавното или бързото самоубийство. Това не е добре за всички нас, не само за него. Но нека да надуем фанфарите или вувузелите и да се престорим, че сме загрижени за абстрактното Добро. Нека!

 

От д-р Любомир Канов

 

 


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter

или да ни подкрепите ТУК

Оставете коментар

Още
Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Украинският политик се чувства комфортно в страната, щом е придобил 23 хектара от територията на Черноморие, в общините Несебър, Поморие…
На училище по време на пандемия – за и против

На училище по време на пандемия – за и против

Оригинална публикация: toest.bg   Защо децата отново тръгват на училище, а студентите продължават да учат дистанционно? За мнозина това решение…
„Дахомейците“ и ескалацията

„Дахомейците“ и ескалацията

  Когато една задълбочаваща се политическа криза не бъде разрешена с политически средства, тя се премества на улицата, където всичко…