Изборите в Съединените щати: химери и реалност – пета част

Изборите в Съединените щати: химери и реалност – пета част

donald-trump

 

 

Политиката има за източник повече порочността, отколкото величието на човешкия дух.

Волтер (1694–1778 г.) – френски писател, публицист и енциклопедист, един от водачите на Френското просвещение

 

 

Заплахата от импийчмънт не отминава и Уйлям (Бил) Клинтън, заради прословутата му сексуална афера със стажантката в Белия дом Моника Люински, по-точно заради опитите му да заблуждава чрез своите показания пред Голямото жури назначения специален прокурор Кенет Стар, който вече разследва тогавашния държавен глава на САЩ по редица обвинения – скандалите „Уайтуотър“, „Файлгейт“ и „Травългейт“.

 

Извънбрачната афера започва през 1995 г., когато двадесет и една годишната Моника Люински, която току-що е дипломирана от колежа „Люис и Кларк“, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. Не след дълго започва и тяхната интимна връзка. Но след като техните взаимоотношения охладняват, Моника Люински напуска Белия дом и започва кариера във военното министерство. Разочарована от отношението на президента към нея, Моника Люински споделя подробности за аферата си с Бил Клинтън на своята приятелка и колежка Линда Трип. Съвсем като в спиращ дъха криминален трилър Линда Трип записва телефонните си разговори с Моника Люински и ги прави публично достояние в един крайно неудобен момент за Бил Клинтън – когато избухва скандала с казуса „Пола Джоунс“, обвиняваща президента в сексуален тормоз.

 

Новината за извънбрачния демарш на Бил Клинтън се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 г., когато вече тече неговият втори президентски мандат, а на 21 януари излиза публикация по темата в най-популярния вестник „Вашингтон Поуст“. Светкавично скандалът се превръща в световна новина № 1. Притиснат от шумния медиен отзвук, Бил Клинтън дава пресконференция на 26 януари с. г. в Белия дом, по време на която американският президент държи прочувствено слово и емоционално тържествено отрича сексуалните си взаимоотношения с Моника Люински.

 

Погледнала още тогава към бъдещето и една своя самостоятелна политическа кариера, Хилъри Клинтън умело отиграва ролята на влюбена съпруга, която има пълно доверие в своя партньор. Затова и публично го подкрепя през цялото времетраене на скандала. И понеже най-добрата защита е нападението, а и самата тя е дългогодишен опитен юрист, в едно телевизионно интервю Хилъри Клинтън заявява, че целият компромат е част от крупен план за дискредитиране на съпруга й от страна на десницата, задействан от самия ден на неговата инаугурация за втория му мандат.

 

Няколко месеца основната тема за разискване в САЩ е дали президентът е излъгал и по този начин възпрепятства правосъдието, обаче освен телефонните разговори не съществуват други доказателства, понеже Моника Люински отказва да говори. Специалният прокурор Кенет Стар не бездейства и на 22 май 1998 г. федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървиз могат да бъдат заставени – под заплахата от обвинение за възпрепятстване на правосъдието, наказуемо със затвор, – да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли с. г. самата Моника Люински най-сетне прави признание за интимната си връзка с президента, като предоставя на Кенет Стар доказателства за това – прочутата синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип е посъветвала своята приятелка да не почиства роклята!). Именно това е разгромяващото версията на Бил Клинтън от 26 януари за неговата невинност доказателство, понеже  е възможно да бъде извършен ДНК анализ на петната.

 

Притиснат в ъгъла, на 17 август с. г., пред съдебни заседатели и милионна телевизионна аудитория по-късно, той прави самопризнание, че е имал „непристойни физически взаимоотношения“ с Моника Люински. В телевизионното си обръщение той заклеймява връзката си със стажантката като „грешка“. Самият той с юридическо образование, Бил Клинтън не се признава за виновен в умишлено подвеждане на публиката и съдебното жури, като обяснява, позовавайки се на различни законови дефиниции, че терминът „сексуална взаимоотношения“ изключва пасивния аспект на оралния секс. Ето защо, както преповтаря видимо стресираният Бил Клинтън, той не би следвало да бъде обвиняван в публична лъжа относно отношенията си с Моника Люински.

 

С оглед и на допълнителните доказателства, събрани от Кенет Стар, Бил Клинтън е обвинен в неуважение към съда, отнет му с лицензът за юридическа практика и е глобен 90 000 щат. долара. Освен това, за да уреди предявените претенции на Пола Джоунс за сексуален тормоз, заплаща 850 000 щат. долара.

 

Все пак гилотината на справедливостта не се стоварва върху главата на Бил Клинтън. Въпреки че Камарата на представителите е одобрила предложението за импийчмънт – втория в историята на Съединените щати спрямо президент, – след 21-дневен процес в Сената, на 12 февруари 1999 г. предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. е отхвърлено с 55 гласа „невинен“ срещу 45 „виновен“.

 

В случаите с Ричард Никсън и Бил Клинтън, както и при по-раншния опит да бъде отстранен от върховния държавен пост Ендрю Джексън, кампаниите за иницииране на евентуален импийчмънт са предприемани не непосредствено или скоро след заемането на президентското кресло в Овалния кабинет на Белия дом. Затова и не биха могли да бъдат квалифицирани като насрещни операции за своего рода неотложен във времето реванш на групите на интереси, подкрепяли политическите конкуренти на спечелилия изборите кандидат, както при вътрешнопартийната предварителна надпревара на Слона и Магарето, така и с крайния съперник от другата партия.

 

Но изборите на 8 ноември 2016 г. за определянето на четиридесет и петия президент на САЩ, генерираха принципно нов тип реакция на противниците на победителя Доналд Тръмп. Този път изобщо не беше приложено правилото за стоте дни толерантност от страна на средствата за масова информация. Политическата стрелба срещу „пианиста“ в Белия дом започна почти веднага след инаугурацията. Като върху сензационната шумотевица за извършена целенасочена хакерска атака по посока откъм Русия, с прозрачни намеци за „Кремълска следа“ в инициирането й, извършени с цел саботиране на предизборния процес във вреда на кандидатката за президентския пост от Демократическата партия Хилъри Клинтън, започна да се наслагва планомерно „изтеклата“ информация за срещи преди избирането на Доналд Тръмп за президент с посланика на Руската федерация във Вашингтон Сергей Кисляк на главния прокурор (министър на правосъдието) Джеф Сешънс, на бившия съветник на Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин и на първия съветник и зет на Доналд Тръмп Джаред Къшнър.

 

Последва изказването на уволнения на 9 май 2017 г. от новия американски президент директор на Федералното бюро за разследване Джеймс Колин, че Доналд Тръмп се е опитвал да му влияе, за да не бъде компрометиран при извършването на разследването за „руската намеса“ в отминалите президентски избори. Последва и назначаването на специален прокурор, който да разследва цялата афера – истинска или мнима. По този начин противниците на Доналд Тръмп започнаха ентусиазирано да полагат основите на евентуален процес на импийчмънт срещу него. Всъщност кои са те?

 

Загубата на Хилъри Клинтън е тежко поражение за членовете на „клуба на аргироманите“ (болезнените сребролюбци – бел. авт.) – най-агресивната част от глобалната финансово-политическа върхушка, която си е осигурила силни позиции и в двете доминиращи партии в Съединените щати.

 

По време на своята предизборна кампания Доналд Тръмп последователно излагаше основната си визия за своето бъдещо управление – приоритет са интересите на неговите съграждани и той не желае да ги жертва заради прикритата цел на глобализацията – постепенното установяване на наднационална администрация, доминирана от крупния финансов капитал. Показателно е и първото интервю на четиридесет и петия американски президент: „Ние изхарчихме в Близкия изток 6 трилиона долара. Шест трилиона. За тези пари можехме два пъти да построим страната ни наново. Вижте нашите мостове, нашите тунели, нашите летища – всичко е овехтяло и остаряло“ – сподели Доналд Тръмп пред телевизионния канал С В S.

 

Именно неговите намерения да премести фокуса на федералното управление от глобалната към вътрешната политика се подкрепя от онези сили, които са против финансовата глобализация, като представляват т. нар. „реална икономика“.

 

На 8 ноември 2016 г. беше документиран резултатът от продължителното противопоставяне на две групировки на глобалния елит. Но загубилите финансови корпорации не възприемат ситуацията като окончателно дефинирана, а я смятат за подлежаща на динамична промяна. Като всички средства за нейното постигане са добри, важно е да са много. Измежду тях импийчмънтът е най-сигурният. Макар че специалният прокурор достигна до заключение, че няма данни за участие на Доналд Тръмп в „руската следа“ за намеса в изборите през 2016 г.

 

Междинните избори на 6 ноември 2018 г. бяха разглеждани от Демократическата партия в САЩ като един много важен етап от стратегическото настъпление срещу неприемливи за нея елементи в политическата платформа на Доналд Тръмп. От своя страна настоящият американски президент заявяваше пред своите привърженици в хода на предизборната кампания, че иска междинните избори да се превърнат в референдум за неговото управление.

 

Резултатите от преброяването на бюлетините доведоха до промяна в съотношението на гласовете между Републиканската и Демократическата партия в Конгреса. Дотогава и в двете камари на федералния законодателен орган, след състоялите се на 8 ноември 2016 г. избори, републиканците притежаваха превес. Наистина в Сената те не само запазиха предимството, а и го увеличиха на 52 гласа. Но вследствие на изборите вместо дотогавашното републиканско мнозинство от 240 гласа от общо 435, през следващия двугодишен мандат Камарата на представителите е контролирана от 233-те избрани там демократи.

 

Освен, че има потенциал да блокира законодателни инициативи на президента и републиканците, демократическото мнозинство в Камарата на представителите можеше да инициира нови разследвания, свързани с различни аспекти от дейността на Доналд Тръмп, дори и в периода преди заемането от него на върховния държавен пост, както и конгресни разследвания на управлението на правителствените институции по време на сегашната републиканска администрация, като компенсация за фиаското с атаката посредством т. нар. „руска връзка“ на 45-ия президент на САЩ, а като следствие – и евентуално иницииране на началото на процедура за импийчмънт. Сложната система на контрол и баланс между законодателната и изпълнителната власт в Съединените американски щати можеше да превърне в кошмар оставащата част от мандата на държавния глава, понеже реализирането на неговите политически намерения, планове и амбиции неминуемо постоянно сблъскваше с демократическото мнозинство в Камарата на представителите. Освен това от демократите зависеше финансирането на правителството, както и резултатът от гласуването при евентуално предложение от Белия дом за вдигане на тавана на държавния дълг.

 

Установяването на съотношение 27:23 при губернаторските постове в тяхна полза е недостатъчно утешение за републиканците. По-важно е, че Демократическата партия не успя да постигне мнозинство и в двете камари на Конгреса и по този начин да си осигури пълния контрол върху федералния законодателен орган. В тези изборни резултати няма обаче нищо сензационно. По-скоро те са израз на установената традиция в исторически план повечето стопани на Овалния кабинет в Белия дом да губят част от подкрепата си на първите междинни избори след заемането на поста си, поради отлив на част от разочарованите си привърженици.

 

Там, където свършва финалната права за междинните избори, започва пистата за следващата кандидат-президентска надпревара. Шоуто – основен елемент в претенцията за демократичност на избирателната система в Съединените американски щати, е на сцената (и зад нея) нонстоп. Именно влиянието на „дълбоката държава“ всред ръководството на Демократическата партия осуети спечелването на номинацията й от Бернард (Бърни) Сандърс, твърде неприемлив като политик за „големите пари“ в САЩ поради своите прогресивни възгледи, заради които е характеризиран от десните политически кръгове като „ляв радикал“.

 

От Славчо Кънчев

Председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

 

Следва продължение

 

 


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter

или да ни подкрепите ТУК

Оставете коментар

Още
Изборите в Съединените щати: химери и реалност – шеста част

Изборите в Съединените щати: химери и реалност – шеста част

  Малодушието е участ на нищожните. Този, чието сърце е твърдо, чиито постъпки не се разминават със съвестта, ще отстоява…
Идеологията на радикалния ислям

Идеологията на радикалния ислям

  Тази статия черпи от книгата на Алекс Алексиев, „Радикалният ислям и заплахата от него  за Запада и мюсюлманския свят”,…
Изборите в Съединените щати: химери и реалност – четвърта част

Изборите в Съединените щати: химери и реалност – четвърта част

  В Америка трябва да има само граждани, разделени не на първа и втора категория, а само граждани на изток,…