Умът, разумът и мъдростта се намират у старците; не би ли имало старци, не би имало и държава.
Цицерон (106–43 г. пр.н.е.) – римски оратор, политик и писател
В средата на декември 2009 г. Бърни Сандърс успешно прокарва поправка в законодателството, която осигурява 11 млрд. щат. долара за обществени здравни центрове, особено за тези, разположени в селските райони. През септември 2017 г. Бърни Сандърс, заедно с други 15 сенатора, внесе законопроект за индивидуално осигуряване за дентално и очно здраве, за разлика от програмата „Медикеър“. Някои републикански сенатори нарекоха законопроекта „Бърникеър“ и „най-новия тласък на демократите за социална медицина и по-високи данъци“. Бърни Сандърс веднага отговори, че Републиканската партия няма никакви права да се изказва по въпроса за здравеопазването, след като е гласувала за законодателство, което ще лиши от здравни осигуровки повече от 32 млн. американци“.
През април 2017 г. Бърни Сандърс внася проектозакон за вдигане на минималното почасово заплащане на наети с федерални договори на 15 щат. долара на час, повишение спрямо по-раншно предложение на Демократическата партия в размер на 12 щат. долара. На 9 май 2018 г. той предлага Демократичен закон за работното място, който разширява правата на трудещите се, като улеснява членуването им в профсъюзи. Статистиката неумолимо сочи за дискриминация при заплащането на работещите извън профсъюзите. Средната седмична работна заплата през 2018 г. за членовете на профсъюзите в САЩ е 1004 щат. долара, а за нечленове – 802 щат. долара. Освен това Бърни Сандърс се бори за отмяна на някои ограничения на правата на трудещите се и други антипрофсъюзни наредби съгласно закона „Тафт-Хартли“. При внасянето на законопроекта, той заяви: „Ако ние имаме сериозни намерения да намалим неравенството в доходите и имуществото, и да възстановим средната класа, трябва съществено да увеличим броя на профсъюзните работни места в нашата страна“.
След разкритията през ноември 2017 г. на „Перъдайс Пейпърс“ и най-новия доклад на Института за политически проучвания, че само трима души (Джеф Безос, Бил Гейтс и Уорън Бъфет) притежават повече богатство, отколкото долната половина на населението в САЩ, Бърни Сандърс заяви, че „ние трябва да сложим край на глобалната олигархия“ и че „ние се нуждаем, в Съединените щати и в целия свят, от данъчна система, която е честна, прогресивна и прозрачна“.
На 5 септември 2018 г. Бърни Сандърс, заедно с Ро Кхана внесоха законопроект „Стоп лошите работодатели чрез зануляване на субсидиите“ (на английски език „Stop Bad Employers by Zeroing Out Subsidies“ или съкратено „Stop BEZOS“ Act), който би наложил на големите корпорации да плащат за ваучерите за храна и облагите от здравната програма „Медикейд“, които получават техните служители, като бъдат разтоварени финансово данъкоплатците.
В областта на външната политика Бърни Сандърс подкрепя санкциите срещу Руската федерация, но на 12 юни 2017 г. единствено той, заедно с републиканския сенатор Ранд Пол, гласува против резолюцията на сената за налагане на санкции, понеже е убеден, че санкциите могат да заплашат „ядрената сделка“ с Иран, от която по-късно Доналд Тръмп се отказа. Същевременно именно Бърни Сандърс, заедно със сенатора от Демократическата партия Крис Мърфи и сенатора от Републиканската партия Майк Ли инициираха, на основание на резолюцията на Конгреса от 1973 г. за военните пълномощия, спиране на военната помощ на САЩ за Саудитска Арабия, за да бъде прекратена нейната военна интервенция в Йемен, довела до стотици хиляди цивилни жертви.
Социологическо проучване през август 2011 г. на Public Policy Polling посочи 67 % одобрение за Бърни Сандърс и 28 % неодобрение, като го класира на трето място по популярност сред сенаторите в САЩ. Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) и Националният справочник на лидерите (NHLA) му дават по 100 % одобрение за неговите изяви в сената. През 2015 г. Бърни Сандърс беше обявен за един от водещите пет сенатора. В допитване през ноември 2015 г., извършено от „Morning Concult“, сенаторът от Върмонт получи 83 % одобрение, най-високо всред всички останали негови колеги. Телевизия „Фокс Нюз“ посочи най-висока телевизионна популярност именно на Бърни Сандърс, с предимство от 28 пункта пред следващия го политик. В тази класация през 2014 г. Бърни Сандърс беше трети, а първи през 2015 и 2016 г. През април 2017 г. допитването в национален мащаб „Харвард-Харис“ посочи, че Бърни Сандърс има най-висок показател на одобрение всред политическите фигури, включени в списъка, който резултат беше потвърден и при следващи проучвания на общественото мнение.
Заради своите политически възгледи Бърни Сандърс е недолюбван от масмедиите в ръцете на едрия капитал. От своето избиране през 1990 г. в Камарата на представителите, също със следващите му преизбирания, а после пребиването му в сената от 2007 г. досега, Бърни Сандърс става независимия политик с най-дълъг стаж в Конгреса на САЩ. Когато на 26 май 2015 г., именно в Бърлингтън, той обяви своето намерение да се състезава за номинацията на Демократическата партия за президент през периода 2017–2021 г., посланието му съдържаше категорично заключение: „Не вярвам, че мъжете и жените, които защищаваха американската демокрация, се бориха, за да създадат ситуация, когато милиардерите притежават политическия процес“.
Масмедиите веднага поеха „правилния“ курс. Омбудсманът на в. „Ню Йорк Таймс“ отбеляза, че печатното издание минимизира информацията за предизборната кампания на Бърни Сандърс в полза на другите кандидати. Съотношението между материалите за Доналд Тръмп и Бърни Сандърс е 63:14. Освен това в статиите за сенатора от Върмонт тонът е за съжаление отхвърлящ, дори жлъчен понякога. Повечето от публикациите за Бърни Сандърс се занимават с възрастта на кандидата, външния му вид и стил, а не с неговата позиция. През септември 2015 г. изследване показа, че трите най-големи телевизионни мрежи – CBS, NBC и АВС – са посветили 234 минути за новини, свързани с Доналд Тръмп, и само десет минути за Б. Сандърс. Същото изследване показва, че предаването на АВС „Вечерни световни новини“ през цялата 2015 г. е отделило 81 минути на Ди. Ти. (както Доналд Тръмп нарича сам себе си), и по-малко от 60 секунди на Бърни Сандърс.
Ами Гудман от организацията „Демокрация сега!“ отбелязва, че в т. нар. „супервторник“ (когато се извършват избори за номинация в 14 щата и в отвъдморската територия Американски Самоа) на 15 март 2015 г. речите на Доналд Тръмп, Хилъри Клинтън, Марко Рубио и Тед Круз бяха предадени изцяло. На същата дата Бърни Сандърс беше в щата Аризона, говорейки пред по-голяма аудитория, отколкото която и да е на другите кандидати. Но неговата реч дори не беше спомената от телевизионните канали, какво остава да бъде предавана цялата.
Същевременно независими социологически проучвания по същото време сочеха, че ако на изборите един срещу друг застанат Бърни Сандърс и Доналд Тръмп, то резултатът от гласуването би бил 53 % срещу 39 % в полза на сенатора от щата Върмонт.
Но за да не се получи тази ситуация, грижа имаше ръководството на Демократическата партия. През юли 2016 г., пробив в електронната поща на Националния комитет на Демократическата партия (НКДП) неопровержимо доказва, че неговото ръководство фаворизира Хилъри Клинтън спрямо Бърни Сандърс. Екипът на НКДП многократно повтаря своите незаконни предпочитания, превръщайки ги във въпрос на партийна лоялност в южните щати. Председателят на Националния комитет на Демократическата партия Деби Васерман нарича менажера на предизборната кампания на Бърни Сандърс „магаре“ и „проклет лъжец“.
Ръководството на Демократическата партия имаше възможност пряко да влияе върху избора на нейния кандидат за президентския пост за периода 2017–2021 г. посредством т. нар. „суперделегати“ за конгреса, където се състоя процедурата. „Суперделегатите“ са членове на висшето партийно ръководство, които имат право да номинират по собствено желание даден кандидат за официалната кандидатура на Демократическата партия за президент, без да са обвързани с резултатите от първичните избори в отделните щати. През 2016 г. „суперделегатите“ бяха 18 процента от всички членове на партийния конгрес за определяне на съперника на Републиканската партия за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом, т. е. имаха 714 гласа от общо 4051. В огромната си част те подкрепиха Хилъри Клинтън срещу Бърни Сандърс. Едва през 2018 г., под натиска на мнозинството от своите симпатизанти, ръководството на Демократическата партия реши да ограничи правомощията на „суперделегатите“ при определянето на кандидата за президент. Ситуация, която е справедлива и теоретично намаляваше шансовете Бърни Сандърс да бъде ощетен от ръководството на партията при гласуването на конгреса през лятото на т. г. Но благодарение на многопосочната подкрепа на „дълбоката държава“ през 2020 г. Джо Байдън спечели първичните избори последователно в редица щати, поради което Бърни Сандърс оттегли своята кандидатура.
И сега „дълбоката държава“ в САЩ продължава да гледа на Бърни Сандърс като на „опасен социалист“, въпреки неговата ясна декларация, че няма намерение да предлага обобществяване на средствата за производство и другите големи стопански единици. Но със своите намерения да подобри стандарта на трудещите се в САЩ и отрицателното си отношение към големите корпорации, които в гонитбата за свръхпечалби изнасят своя бизнес извън територията на страната, Бърни Сандърс несъмнено представляваше заплаха за едрия капитал като най-изявения негов критик.
Затова неолибералните кръгове в САЩ впрегнаха всичките си усилия в подкрепа на предизборната кампания на Джо Байдън за спечелване на номинацията на Демократическата партия за кандидат за президент. Последователно „правилният“ избраник на „дълбоката държава“ успя да спечели първичните избори в щатите Айова, Тексас, Северна Каролина, Вирджиния, Масачузетс, Тенеси, Алабама, Аризона, Илиноис, Айдахо, Мейн, Мичиган, Мисисипи, Мисури, Вашингтон, и натрупа значителна преднина в броя на „обвързаните делегати“ за конгреса на Демократическата партия, който беше отложен за месец август поради пандемията с коронавирус, засегнала чувствително и САЩ.
На 8 април т. г. Бърни Сандърс официално се оттегли от борбата и Джо Байдън остана единствения кандидат за номинацията на Демократическата партия за президентските избори на 3 ноември.
Има ли реален шанс Джо Байдън срещу Доналд Тръмп? Немалко минуси за кандидата от Демократическата партия донесе секс скандалът с Тара Рийд, подала оплакване на 9 април пред полицията във Вашингтон за извършено сексуално насилие срещу нея през 1993 г. от Джо Байдън, тогава сенатор, на когото тя е била помощничка. Показанията на Тара Рийд може чувствително да навредят на Джо Байдън, тъй като жените в САЩ традиционно са основен електорат на Демократическата партия, въпреки че от неговия предизборен щаб отрекоха обвиненията. Твърде благоприятно развитие за Доналд Тръмп. Но за неолибералния истеблишмънт в Съединените американски щати това е приемлива загуба. Важно беше и е Бърни Сандърс да не стане стопанин на Овалния кабинет в Белия дом.
Председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
Изборите в Съединените щати: химери и реалност – четвърта част
Изборите в Съединените щати: химери и реалност – пета част
Изборите в Съединените щати: химери и реалност – шеста част
Изборите в Съединените щати: химери и реалност – седма част
Следва продължение
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter
или да ни подкрепите ТУК0
