НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

Тридесет и седмото буре с барут c2

 

Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно.

Висарион Григориевич Белински (1811–1848 г.) – руски литературен критик и философ, революционен демократ

 

Подборът на статиите в „Тридесет и седмото буре с барут“ (София, издателство „Изток-Запад“, 2020) е замислен да излага, определя, обяснява и оценява различни прояви на едно и също явление, старателно прикривано в информационното пространство – отсъствието на комплексна и всеобхватна система за ефективен контрол от страна на гражданите върху дейността на управляващите малцинства.

 

Заглавието на книгата има своя алегоричен произход от т. нар. „барутен заговор“ на английски католици, които възнамерявали да взривят сградата на парламента при посещението там на новия крал Джеймс І и неговото семейство на 5 ноември 1605 г. Планът бил да бъдат използвани 36 бъчви с барут, разположени в подземието на Камарата на лордовете.

 

Книгата „Тридесет и седмото буре с барут“ е тематично фокусирана върху извечните, съществуващи и понастоящем, драматични напрежения между различните слоеве (определяни от марксистите като „класи“) на обществата по паралели и меридиани.

 

От Просвещението през политическата идеология, философия и култура, през елитологията, авторът ни води към българските парадокси и преизподни, като умело демонстрира проиграните политически възможности и отрича конструктите на миналото и съвремието, за да изведе единствения възможен изход за развитието на българското, но и на световното човечество. Участието на гражданите в управлението на общите дела чрез цялостен контрол върху управляващите и недопускане на концентрация на богатство, а подчиняването на резултата от натрупването на блага за общото добруване, е изведено като възможен резултат на съвременната философска доктрина. От „края на историята“, в нейния либерален вариант, авторът взема само необходимото, за да провиди как един съвременен мислител като Франсис Фукуяма може вярно да продължи да оракулства, но без да сочи прагматичния изход за съвременния човек. И всичко това при собствената му препоръка за необходимостта от изясняване на механизмите за преформатиране, изкривяване, селектиране, цензуриране и изобщо за манипулиране на знанието. И така чрез социалната активност на гражданите за контрол върху елитите или (псевдо)елитите, за да се предпазим от превратното упражняване на властта. И да се стремим към социум, благоприятен за духовното и материалното благоденствие на гражданите.

 

Научното изследване на Славчо Кънчев предлага анализ на съвременната политическа доктрина, на правните средства за борба с корупцията и злепоставянето на представителната форма на държавно управление, в целия й комплекс на законодателната, изпълнителната и съдебната власт поради тяхното повлияване от извратените представи за съвременните консумативни ценности като сакралното за новия homo economicus, както и философията на добруването на корпоративните субекти.

 

Тези изводи са възможни единствено ако почиват върху разбор на характеристиките на самото явление и неговите правни и фактически импликации, както и тяхното значение за политическия, икономическия и социалния живот у нас и по света. Авторът анализира с внимателно перо на „контрольор на контрольорите“ публичната сфера. Както изрично е подчертано в книгата, следва да се наложи еднаквост на критериите за нетърпимост към злепоставянето на обществения интерес, разбиран като най-добрия интерес на всеки гражданин.

 

Авторът дръзва и да изведе трудни изводи относно връзката на конфликта в държавното управление с корупцията и злоупотребата с власт. Така се обосновава изводът за припокриването на границите на превенцията на конфликта на интереси и корупционните нагласи.

 

Славчо Кънчев посяга и към съвременната стигма – популизма, като обяснява, че първоначално това политическо течение, в своя исторически зародиш в древния Рим, не предполага манипулация на масовото съзнание, а е било изява на пряката демокрация. Днес това е възможно чрез съчетаване на пряката, партиципаторната форма на демокрация (демокрация на участието, с по-нисък интензитет от пряката демокрация) и делиберативната демокрация, проявена в механизми за предварително обсъждане на управленските решения, вплетени във функционирането на представителната демокрация.

 

В този сборник от статии е направен опит да се премине върху територията на dēsiderātum (лат.) – желаното, това, което не достига. Английският философ Франсиз Бейкъм (1561–1626 г.) така наричал още неизвестното в науката, онова, което би било желателно да бъде опознато.

 

Финалната социологическа поанта на „Тридесет и седмото буре с барут“ е студията „Контролът върху елитите“. Извършеният в нея задълбочен анализ довежда до революционния извод, представен за първи път в научната литература. Всъщност обществено-политическата формация, с икономика, основана предимно на частния капитал и наричана „капиталистическа“, и социумът, себеидентифицирал се като „социализъм“, с предимно обобществени средства за производство и финансова сфера, както и държавна система за вътрешна и външна търговия и пр., не са напълно противоположни, още по-малко антагонистични в икономически аспект. Както е известно, в редица развити капиталистически страни (т. е. с преобладаващ частнособственически капитал), държавният дял в икономиката им все пак е значителен. От друга страна, на базата на макроикономически данни, редица автори доказват, че както в самия Съветски съюз, така и в другите социалистически държави в Централна и Източна Европа, относителният дял на частната (разрешена и нелегална, т. е. „сенчеста“) икономика е достигал 20 % от БВП. Тезата на автора е, подкрепена с обширни доказателства и вследствие на задълбочен анализ, е че тези два вида обществено-политически формации са разклонения на държавно управление, което не се намира под пълния контрол на гражданите. Като се различават те се различават помежду си единствено по второстепенни характеристики.

 

Именно наличието или отсъствието на цялостна система за контрол и съответни санкции от страна на суверена спрямо управляващото малцинство, на което са (само!) делегирани властови пълномощия, е индикаторът въз основа на който Славчо Кънчев дефинира двата възможни обществено-политически строеве, с коренно различни принципи на функциониране.

 

След присъствието дълги години на научния комунизъм, либералната доктрина и различните еклектични вариации на „Третия път“ (включително фашизма и националсоциализма), като теми на пропаганда, контрапропаганда, дискусии и манипулации в публичното пространство, в „Тридесет и седмото буре с барут“ е обоснована Четвъртата идеология – „Демокрацията на контрола“, фокусиран върху сферата на държавното управление.

 

Началото на Историята на Homo dīgnitōsus – Достойния човек. В Новата цивилизация.

 

Мария Славова, проф., д-р по право

 

Оставете коментар

Още
Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Не знам защо, но в днешната световна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота…
Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Украинският политик се чувства комфортно в страната, щом е придобил 23 хектара от територията на Черноморие, в общините Несебър, Поморие…
На училище по време на пандемия – за и против

На училище по време на пандемия – за и против

Оригинална публикация: toest.bg   Защо децата отново тръгват на училище, а студентите продължават да учат дистанционно? За мнозина това решение…