Президентът Тръмп вече преполови първата си пълна седмица на президентския пост, така че можем да започнем с предварителната оценка на вероятното въздействие, което той ще има върху Европа. Не че досега не чухме достатъчно коментари за кампанията му, както и за предполагаемите му политики. Много преди Тръмп да бъде избран за президент, европейската преса и политици, постъпвайки не достатъчно мъдро, възприеха тона на злостната атака срещу него от страна на американските мейнстрийм медии и обявиха Тръмп за „фашист“ (Der Spiegel), „проповедник на омразата“ (германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер), „невеж“ и „заплаха за целия свят“. (председателят на Европейския парламент Мартин Шулц). Може да разберем такава реакция, но не и да я извиним, тъй като идва от предвидими леви източници. За съжаление, този синдром на реакция към Тръмп, излизаща извън нормалното и разумното, стана още по-повсеместен след встъпването му в длъжност и засяга не само левицата. Пример за това е една доста дълга статия в британския вестник The Guardian, от принципно умерения редактор на уважавания престижен седмичник Die Zeit, Джоузеф Жофе.
В статията Жофе порицава Тръмп за това, че казва неща, които според Жофе са истина, но „ние не изричаме такива неудобни истини в учтивото западно общество“. И така, какви са тези неудобни истини и защо учтивото общество в Европа не се осмелява да ги произнесе? Жофе цитира следното от интервюто на Тръмп с London Times и германския Bild Zeitung: Отварянето на границите на ЕС към мигрантите от Меркел е „катастрофална грешка“ и ЕС е „всъщност двигател за Германия“. След Brexit и „други (страни-членки на ЕС) ще напуснат“ и „ще бъде трудно да се задържи Еврото“. Според автора Тръмп „обещава да се разправи с НАТО“ и да причини „нечувани вреди на Европа“. Важно е да се анализират тези обвинения срещу Тръмп в детайли, защото те на практика представляват същността на това, което не е наред с Европа днес и показват какво трябва да се промени, ако Европейският съюз иска да има бъдеще.
Че отварянето на границите на ЕС за мигрантите, с помощта на Меркел е бедствие, вече не е спорен въпрос. Самата Меркел го призна, макар и предпазливо и ако тя загуби германските парламентарни избори, насрочени за септември тази година, именно това ще бъде основната причина. Проследяващите допитвания на YouGov миналата есен показват, че 66% от германците не одобряват политиката на Меркел спрямо мигрантите, а според друга анкета 83% виждат в имиграцията най-голямата заплаха за нацията. Оттогава Меркел продължава да осъжда източноевропейците за отказа да приемат мигранти и да разчита на диктатори като Ердоган да ги държат надалече. Освен, че перспективите за успех на тези политики са съмнителни, те правят Меркел и колегите и в ЕС съучастници в унищожаването на демокрацията в Турция.
Що се отнася до тезата, че ЕС се е превърнал в инструмент за икономическия успех на Германия, това е една от „неудобните истини“, която е известна от доста време, но се споменава само публично от популисти, като Марин Льо Пен[1]. Реалността е, че според МВФ, реалният обменен курс в Германия е подценен с около 15% до 25%, което му дава огромно конкурентно предимство пред останалите членове на ЕС, особено по отношение държавите от южния фланг на Съюза. Това е и причината за огромния излишък от 8,5% в бюджетната сметка на Германия, или над 300 милиарда щ.долара, което драстично деформира търговията в ЕС. Това несъмнено ще се превърне в повод за разногласия с Тръмп, тъй като Германия се радва на огромен положителен търговски баланс към САЩ, с обем на износа от 111 милиарда щ долара срещу само $ 49 милиарда внос от САЩ през 2016 г. Още преди избирането на Тръмп, финансовото министерство на администрацията на Обама беше включило Германия в списъка на валутни манипулатори, които наблюдава, заедно с Китай и други държави.
Що се отнася до коментара на Тръмп, че и „други ще напуснат (ЕС)“, такъв е резултатът от много проучвания след Brexit. Една такава анкета от Евробарометър през август миналата година, поръчана от Европейската комисия, показа, че повече от половината от анкетираните във Франция и Германия са били „напълно песимистични“ относно бъдещето на ЕС, като по-големи проценти скептици спрямо ЕС има в страни като Гърция, Кипър, Унгария и т.н.
Най-сериозно е може би доста общото обвинение на Жофе, че Тръмп „ще се разправи с НАТО“, затова то заслужава внимателен анализ. Факт е, че Тръмп предупреди нееднократно съюзниците на Вашингтон в НАТО, че те трябва да плащат справедлив дял от разходите за отбрана. Също така е факт, че досега те не са направили нищо, за да покажат, че разбират опасенията на Тръмп, които са не само законни, но и закъсняли. Напротив, те говорят за отделна европейска армия, отделна европейска щаб-квартира и всякакви други недомислици, които само биха могли да ускорят разпадането на НАТО. Крайно време е европейците да разберат, че това, което е по същество „помощи за сигурността на богатите“, платени от американския данъкоплатец, не може и няма да продължи. Дали НАТО ще продължава да гарантира сигурността на Европа, както е било още от създаването му през 1948 г., зависи преди всичко от европейците. За съжаление, няма признаци, че те са готови да приемат тази нова реалност.
Пример в това отношение е Германия, най-богатата и най-мощна европейска страна, член на НАТО. Наскоро министърът на германската отбрана, Урсула фон дер Лайен, съобщи с фанфари и барабани, че Берлин ще увеличи своите разходи за отбрана с $2.1 милиарда през 2017 г. до $39 милиарда. Добро начало, може да се каже. На практика, обаче, съвсем не е така. За да разберем защо, ще направим бърз преглед на най-очебийните слаби страни на този ключов член на НАТО. Според германското министерство на отбраната, в момента само 70 от 180 поръчани бронирани машини Boxer са в състояние на готовност за действие, както и едва 7 от 43-те военноморски хеликоптери, 43 от 109 бойни самолети Eurofighter и 38 от 89 самолети Tornado. Това е картината на изостаналата военна машина на тази държава. Увеличението на отбранителния бюджет с два милиарда ще го качи малко над 1,2% от БВП, въпреки че страната е поела официален ангажимент да харчи 2% от БВП за отбрана. За да се постигне това, Германия ще трябва да увеличи своя бюджет за отбрана с около $ 35 милиарда, нещо което лесно може да си позволи при бюджетен излишък от 300 $ млрд. Фактът, че отказва да го направи свидетелства, че не приема за приоритет да е член на един алианс в добро състояние. Следователно, не Тръмп, а членове на Алианса като Германия, съсипват НАТО.
Наскоро френският социалист и кандидат за президент, Емануел Макрон, направи изненадващо признание, като каза, че Европейският съюз е „управляван от елита за благото на елита“. Истеричните реакции на добросъвестни членове на европейския елит като Джоузеф Жофе към изказаните от Тръмп „неудобни истини“ за ЕС, са още един пример за това колко невежи са тези елити. Не бих се учудил, ако тази година им се наложи да проумеят, както се случи и с американските елити, че селяните са надигнали глава.
[1] Льо Пен твърди, че тъй като френските обменни курсове са надценени с 6% (според МВФ), а германските подценени с 15%, Франция просто не може да е конкурентносопособна и затова трябва да излезе от ЕС. Виж: „Това ли е следващата революция във Франция? Разговор с Марин Льо Пен“, в сп. Foreign Affairs, бр. октомври 2016.
