Може и да звучи ексцентрично, но е възможно след време европейците да благодарят на новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп за това, че е обединил раздираната от противоречия, вътрешни и външни атаки Европа. И така от плашило да се трансформира в спасителя на Стария континент. Особено ако се позовем на една прочута, но позабравена максима, че най-лошата услуга е да бъдем лишени от неприятел. Дали пък именно Тръмп няма да се превърне в онзи „неприятел“, който ще събуди европейските лидери, досега унесени в битки за лични надмощия или обвити в паяжината на бюрократични директиви за краставиците и дивите кози. Защото докато се чудеха как невидимо за общественото мнение да запазят разделението от времето на Студената война на богата Западна Европа и бедна Източна, под благозвучното: Европа на две скорости, Старият континент бе ударен от няколко кризи. Светът влезе в новия век с нови предизвикателства, за които лидерите на ЕС се оказаха неподготвени.
Катастрофата се задава. Ще бъде ли предотвратена в Малта
Старият континент вече е опрян в стената, според заключенията на видни европейски анализатори, и катастрофата се задава. За близо три години ръководителите на 28-те не можаха да се справят нито с финансово-икономическата криза, нито с дълговата спирала, в която влезе Гърция – и не само тя, но за нея се говори най-много!, нито с бежанската вълна, нито с тероризма. А пък решението за Брекзит ги остави в ступор. Шок и изненада предизвика изказване на член на екипа на Доналд Тръмп, който сравни Европейския съюз със Съветския съюз, като „сграда“, подлежаща на срутване.
Дали и при такива отявлени антиевропейски изявления от страна на новата администрация в Белия дом лидерите на ЕС няма да намерят сили да се обединят? Въпросът не е риторичен. И отговорите засега не са особено оптимистични. Все пак часове преди срещата на 3 февруари в Малта председателят на Европейския съвет Доналд Туск в писмо предупреди, че трябва да се предприемат „огромни стъпки“, за да остане ЕС цял.
„Днес ние сме изправени пред три заплахи, които преди не съществуваха, или по не в такъв мащаб. Първата заплаха – външна, е свързана с новата геополитическа ситуация в света и около Европа“, пише бившият полски премиер, и продължава „Все повече, нека кажем, настъпателен Китай – особено в моретата; руската политика на агресия спрямо Украйна и нейните съседи; войни, терор и анархия в Близкия изток и Африка, радикален ислям, който играе значителна роля, както и притеснителните заявления от новата американска администрация правят нашето бъдеще много непредсказуемо“.
Втората заплаха, посочена от него, са вътрешните предизвикателства – засилването на антиевропейския национализъм. Третата заплаха е „нагласата на проевропейските елити“ все повече да се поддават на популизъм, за да спечелят избиратели. Заключението е прозрачно: „Страните от ЕС ще бъдат напълно независими, само ако са заедно“, подчертава Туск.
Календарът на Европейския съюз е очевидно деликатен: френските президентски избори стават все по-непредвидими, подобно на предстоящите германски през септември.
Засега сме свидетели на един ускорен ритъм, с който Доналд Тръмп се трансформира в плашило най-вече с поляризацията, която той вдъхва в самата същност на американското общество. И ако все пак е много рано за да се съди за икономическата и социалната ефективност на протекционизма на Тръмп, то той може да създаде повече враждебност отколкото ентусиазъм в Европа. И това може да катализира сили и средства за евролидерите, за да се изправят с лице срещу неприятел толкова по-опасен след като е главен съюзник.
Фен клубът на Тръмп
Новият американски президент настъпва всеки ден, като пред камерите – на отбрани от него медии – подписва провокиращи свикналото с политическата коректност западно общество. Но Тръмп има и свои – и то не малко – фенове. Според тях Доналд Тръмп направи онова, което европейските ръководители се стараят силно да избегнат от години насам: да се посочи анблок ислямът като противник, падайки по този начин в капана на „конфликта на цивилизациите“, който се опитват да наложат джихадистките организации на Запада. Той върши всичко на своя глава, вкарвайки в практика слогана „Америка на първо място“, което означава, че съюзниците на САЩ ще бъдат постоянно поставяни пред свършения факт на мерки – понякога тежки по отношение на следствията и за самите тях.
Но тези негови мерки със сигурност са популярни за популистките движения и за крайната десница. Марин Льо Пен заяви, че президентът на САЩ само прилага онова, което тя препоръчва от години насам, докато лидерът на Северната лига в Италия Матео Салвини пожела забраната за влизане на мюсюлмани в САЩ да бъде също приложена и в собствената му държава.
Вероятно и част от крайната левица гледа със завист на начина, по който Тръмп заповядва на големите американски предприятия да създават работни места в САЩ далеч от финансовите „подаръци“ на предприятията без обратни задължения, които бяха направени във Франция от социалистическото правителство.
Преди време испанският писател Хавиер Серкас определи европейската конструкция като „нашата последна резонна утопия“. Дали ще устои, ако ударите отвън се дублират от двамата големи Тръмп и Путин? За отговорът на този въпрос историческата отговорност пред поколенията ще е на днешните лидери.
